Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Напоследък не съм.
— Защо се усмихваш? — попита Стрейндж.
— Усмихнах ли се? Не съм забелязала. Е, добре, ще ти кажа. Веднъж той ми изпрати съобщение и това беше всичко.
— Едно съобщение за три години?
— Да. Преди около година се разнесе слух, че са те убили при Витория и мистър Норел изпрати Чайлдърмас да попита дали е вярно. Аз знаех точно толкова, колкото и той. Но същата вечер пристигна капитан Моултроп. Корабът му беше акостирал в Портсмут преди не повече от два дни и той дойде направо тук да ми съобщи, че в слуховете няма нищо вярно. Никога няма да забравя добрината му! Бедният млад мъж! Ръката му беше ампутирана само преди месец и той все още страдаше. Но на масата има писмо от мистър Норел за теб. Чайлдърмас го донесе вчера.
Стрейндж взе писмото и го повъртя в ръцете си.
— Е, мисля, че трябва да тръгвам — колебливо каза той.
Истината беше, че Стрейндж никак не бързаше да се срещне със стария си наставник. Той бе свикнал да бъде независим в мислите и действията си. В Испания получаваше заповеди от херцог Уелингтън, но решенията за това каква магия да направи, за да изпълни заповедите, вземаше сам. Перспективата отново да прави магии под ръководството на мистър Норел никак не го изпълваше с ентусиазъм, а след като бе прекарал месеци в компанията на дръзките млади офицери на Уелингтън, да разговаря часове наред само с мистър Норел му се виждаше малко скучно.
Но въпреки опасенията му срещата премина много сърдечно. Мистър Норел толкова се радваше да го види, толкова въпроси имаше за естеството на заклинанията, използвани в Испания, толкова го похвали за постиженията му, че на Стрейндж почти му се стори, че е бил несправедлив към наставника си.
Естествено, мистър Норел не искаше и да чуе, че Стрейндж се отказва от ролята си на негов ученик.
— Не, не и не! Вие трябва да се върнете тук! Имаме още много да работим. Сега, когато войната свърши, истинската работа тепърва предстои. Трябва да създадем магията на новото време! Получих най-благонадеждни уверения от неколцина министри, които много държаха да ме уведомят, че за тях е абсолютно невъзможно да продължат да управляват страната без помощта на нашата магия! И въпреки всичко, което ние с вас сме направили, все още има заблуди! Ето, завчера чух лорд Касълрей да обяснява на някого, че по настояване на херцог Уелингтън вие сте използвали черна магия в Испания! Аз побързах да уверя Негова светлост, че не може да сте използвали друго освен най-съвременни методи.
Стрейндж не отговори и леко наклони глава по начин, който мистър Норел със сигурност изтълкува като мълчаливо съгласие.
— Но ние говорехме за това дали да продължавам да бъда ваш ученик. Аз изучих всички магии от списъка, който вие съставихте преди четири години. Преди да замина за Пиренейския полуостров, вие, сър, ми казахте, че сте напълно доволен от напредъка ми — както, надявам се, помните.
— О, но това беше само за начало! Докато бяхте в Испания, аз съставих нов списък. Ще кажа на Лукас да го донесе от библиотеката. Впрочем знаете, че имам и други книги, които бих искал да прочетете — малките му сини очи нервно примигнаха.
Стрейндж се поколеба. Това беше намек за библиотеката в абатството Хъртфю, която той още не беше виждал.
— О, мистър Стрейндж! — възкликна Норел. — Толкова се радвам, че се върнахте, сър! Много ми е приятно да ви видя. Надявам се, че ще говорим още дълго. Мистър Ласелс и мистър Дролайт прекарваха доста време тук…
Стрейндж отвърна, че не се съмнява в това.
— …но с тях не може да се говори за магия. Елате пак утре. По-рано. Елате на закуска!
32
КРАЛЯТ
Ноември 1814 година
В НАЧАЛОТО НА НОЕМВРИ 1814 година мистър Норел бе удостоен с посещение от неколцина благородни джентълмени — един граф, един херцог и двама баронети, — дошли да разговарят с него по крайно деликатен въпрос, за който самите те говореха толкова дискретно, че половин час след началото на разговора мистър Норел все още нямаше и най-малката представа какво се иска от него.
Впоследствие стана ясно, че колкото и високо положение да заемаха тези джентълмени, те представляваха човек, още по-високопоставен от тях — херцога на Йорк, — и бяха дошли при мистър Норел по повод лудостта на краля. Синовете на краля наскоро бяха ходили при баща си и бяха останали потресени от тежкото му състояние, и макар че всички те бяха себични, някои — безпътни и нито един — склонен да прави каквито и да било жертви, принцовете споделиха помежду си, че са готови да дадат колкото пари и каквото им поискат, за да облекчат поне малко мъките на краля.