Кладенецът на възнесението

— Звучи много примамливо — отвърна безразлично Клъбс.

— Но не забравяй, че това въздейства и на теб. Прекарах много време да наблюдавам хората — да ги Сръчквам, да ги Усмирявам. Това ме промени. Аз вече… не ги възприемам по същия начин. Трудно е да си приятел с някой, когато го виждаш като обект на манипулации.

Клъбс изсумтя.

— Затова значи бягаш от жените.

Бриз кимна.

— Да. Не мога да се сдържам. Непрестанно докосвам чувствата на хората около мен. А когато някоя жена ме обикне… — Как да й повярва, че наистина го обича? Че обичта идва от сърцето й, а не е продукт на неговата аломантия?

Клъбс си наля и каза:

— Доста по-глупав си, отколкото наглеждаш.

Бриз се засмя. Клъбс бе един от малцината, напълно неуязвими за неговото въздействие. Емоционалната аломантия бе безсилна пред него, опитите на Бриз го правеха само по-свадлив. Манипулирането без аломантия също се оказа напразна загуба на време.

Бриз вдигна чашата си към светлината.

— Странно е, че за малко да не се присъединиш към групата заради мен.

— Проклети Уомирители — изсумтя Клъбс.

— Но нали сме безсилни пред теб?

— С аломантията си, да. Но това не е единственият начин, по който хората правят разни неща. Човек винаги трябва да внимава в присъствието на Усмирители.

— Тогава защо идваш всяка вечер да пием?

Клъбс потъна в мълчание и Бриз вече бе готов да приеме, че няма да му отговори. Но накрая той прошепна:

— Ти не си толкова лош, колкото останалите.

— По-откровен комплимент не бях получавал — рече Бриз и гаврътна виното.

— Не позволявай това да те разглези.

— О, късно ми е вече да се разглезвам. Мисля, че Келсайър го направи с неговия план…

Клъбс кимна.

— Какво стана с нас, Клъбс? — попита Бриз. — Присъединих се към групата на Кел заради тръпката. Но така и не разбрах ти защо дойде.

— За пари.

— Ясно. Планът му се провали, армията бе унищожена, а ние останахме. После той загина, а ние пак останахме. Проклетото кралство на Елънд е обречено и ти сам го знаеш.

— Няма да изкараме и месец — рече Клъбс. Не беше само песимизъм, Бриз го познаваше достатъчно добре.

— И въпреки това ето ни тук — подхвърли той. — Прекарах целия ден да успокоявам нещастните скаа с изкланите семейства. А ти цял ден обучаваш войници, които — без твоята помощ — няма да издържат и няколко удара на сърцето срещу опитен противник. За крал си имаме момче, което въобще не си дава сметка колко погрешни са преценките му. Защо?

Клъбс поклати глава.

— Заради Келсайър. Той ни завеща този град и ни накара да се чувстваме отговорни за него.

— Но ние не сме такъв тип хора — възрази Бриз. — Ние сме крадци и измамници. Не би трябвало да ни е еня. Искам да кажа… пропаднах дотам да вдъхвам щастие на прислужниците от кухнята! Още малко и ще започна да се обличам в розово и да се кича с цветя. От мен сигурно ще стане чудесно украшение за празниците.