Кладенецът на възнесението

Сега оръжията бяха прибрани в арсенала. На тяхно място тук се бяха настанили бежанци, изплашени хорица, увити в одеяла. Имаше съвсем малко мъже, които биха могли да държат оръжие — Страф бе вербувал всички годни за войници насила в армията си. Останалите — слабите, болните, ранените — бяха допуснати в Лутадел, с ясното съзнание, че Елънд няма да ги върне.

Сейзед крачеше между тях, опитваше се да им помага и да ги успокои, доколкото може. Нямаше никакви мебели, дори дрехите вече не достигаха в града. А и търговците отдавна вече бяха вдигнали цените до небесата.

Сейзед коленичи до една разплакана жена, извлече името й от металоема и каза тихо:

— Успокой се, Генедере.

Тя поклати глава. Беше изгубила три деца при атаката на колосите и още две по време на бягството към Лутадел. Сега последното — още бебенце — беше болно. Сейзед взе детето от прегръдките й и провери внимателно симптомите. Нямаше съществена промяна от предния ден.

— Има ли надежда, господарю терисец? — попита Генедере. Сейзед погледна помътнелите очички на детето. Шансовете не бяха никак добри. Но как да й каже такова нещо?

— Докато диша, има надежда, скъпа жено — отвърна той. Ще помоля краля да ти увеличи хранителния порцион — имаш нужда от сили, за да имаш повече мляко. Гледай да го държиш на топло. Стой близо до огньовете и попивай челцето му с мокра кърпа. Освен това малкият се нуждае от повечко течности.

Генедере кимна обезсърчено и взе детето. Сейзед съжаляваше, че не може да й каже нищо обнадеждаващо. Поне десетина различни религии преминаха през главата му. През целия си живот се бе опитвал да накара хората да повярват в неща, различни от лорд Владетеля. Но по някаква причина в този момент не намираше воля да заговори на Генедере за някоя от тези религии.

А беше съвсем различно преди Рухването. Всеки път, когато отваряше дума за религия, Сейзед бе долавял скрита склонност към бунт срещу установения ред. Дори хората да не приемаха това, което им казваше, думите му им разкриваха, че съществуват и други възгледи за света освен налагания от Стоманеното министерство.

Но сега хората нямаше срещу какво да се бунтуват. Пред лицето на страшната мъка, която съзираше в очите на Генедере, той не можеше да заговори за отдавна изчезнали религии и за забравени богове. Ортодоксалните учения нямаше да са лек за болката на тази жена.

Сейзед се премести при следващата групичка.

— Сейзед?

Той се обърна. Не беше забелязал, че Тиндуил е влязла в склада. С настъпването на нощта вратите на голямото помещение бяха затворени и сега само трепкащите фенери хвърляха мъждива светлина. В покрива бяха пробити дупки, през които излизаше пушекът от огньовете, и когато погледна нагоре, Сейзед забеляза, че през тях проникват мъгливи повлекла.