Кладенецът на възнесението

— Все още ли смятате, че съм взел атиума на лорд Владетеля?

— Разбира се, че е у теб — заяви намръщено Сет. — Къде другаде ще е?

Елънд поклати глава.

— Не е тук, със сигурност.

— Но… слуховете… — почна объркано Сет.

— Бриз ги разпространяваше — отвърна Елънд. — Мислех, че ще се сетите, след като е дошъл при вас. Искаше да ви привлече при стените на Лутадел, за да попречите на Страф да ни атакува.

— Но Бриз направи всичко възможно, за да ми попречи да дойда тук — рече Сет. — Той отричаше тези слухове, опитваше се да насочи вниманието ми в друга посока… — Млъкна, после изведнъж избухна в гръмогласен смях. — А аз си мислех, че е дошъл да шпионира! Май и двамата сме се подценили един друг.

— Виж, предложението за доставка на хранителни припаси е интересно — рече Елънд.

— Готов съм да го изпълня — веднага щом стана ваш крал.

— Те и сега измират от глад — посочи Елънд.

— Нека страданието им тежи на твоята съвест — отвърна Сет сурово. — Виждам, че вече си ме преценил, Елънд Венчър. Мислиш, че съм добър човек. Грешиш обаче. Честността не ме прави по-малък тиран. Изтребил съм хиляди, за да се изкача дотук. Тежестта, която носят на плещите си моите скаа, прави живота им при лорд Владетеля песен. Подсигурил съм се да остана задълго на власт. Ще направя същото и тук.

Настъпи тишина. Елънд се хранеше, Вин само чоплеше храната с вилицата. Ако яденето бе отровено, щеше да е добре поне единият от двамата да може да реагира. Тя все още не беше разкрила аломантите и имаше само един начин да го направи. Изгаси медта и разпали бронз.

Не долови наблизо Меден облак — Сет очевидно не се интересуваше дали някой ще разпознае аломантите сред хората му. Двама от тях горяха пютриум. Не бяха войници, бяха се смесили с прислугата. От съседната стая ги подслушваше Калаено око.

Защо криеха Главорези сред слугите и не разпалваха мед, за да заглушават пулсациите им? Освен това нямаше никакви Усмирители и Размирители. Никой не се опитваше да въздейства на чувствата й. Нито Сет, нито по-младият му помощник горяха каквито и да било метали. Или не бяха аломанти, или се страхуваха да се разкрият. За всеки случай Вин разпали бронз и се приготви да проникне през някой скрит Меден облак, ако открие такъв наблизо. Може би Сет бе оставил няколко явни аломанти, за да отвлече вниманието й от скритите?

Не намери нищо. Успокоена, тя отново почна да рови из чинията. „Колко пъти досега тази моя способност да прониквам през Медни облаци се е оказвала полезна?“ Беше забравила какво е да не можеш да долавяш аломантичните пулсации. Дори само това умение, колкото и да й се струваше лесно, се бе оказало огромно предимство. А лорд Владетеля и неговите инквизитори го бяха владеели от самото начало. Какви ли други техни умения бе пропуснала да разкрие, какви ли тайни си бяха отишли със смъртта на лорд Владетеля?

„Той знаеше истината за Дълбината — помисли Вин. — Трябва да я е знаел. Накрая се опитваше да ни предупреди…“