Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
Това беше другото голямо недоразумение, свързано с Усмиряването. Аломантията не беше и наполовина толкова важна, колкото дарбата да наблюдаваш. Вярно, че лекото докосване оказваше голям ефект. Но Усмиряването не даваше възможност на практикуващия аломант да опознае чувствата на другите. За тях Бриз трябваше да се досети сам.
Всичко опираше до естествените неща. Дори най-неопитният скаа щеше да се досети, че е бил Усмиряван, ако внезапно бъде завладян от неочаквани чувства. Финесът на Усмиряването бе да окуражаваш естествените емоции и същевременно да отслабваш силата на нежеланите. Хората са като бъркотия от чувства — всъщност онова, което наричаха чувства, определяше доминиращата в момента емоция.
Внимателният Усмирител лесно виждаше какво се крие под повърхността и предугаждаше чувствата на другите дори когато те не бяха в състояние да ги разберат — или осъзнаят. Такъв беше случаят със Сейзед и Тиндуил.
„Странна двойка са тези двамата — помисли си Бриз. — Останалите от групата са твърдо убедени, че са врагове и че се мразят. Но омразата рядко създава такова ниво на горчивина и раздразнение. Не, подобни чувства възникват от съвсем различни проблеми. Всъщност Сейзед не трябва ли да е евнух? Хм, какво ли значи всичко това…?“
Мисълта му бе прекъсната от шума на отварящата се врата. Влезе Елънд — и за нещастие го следваше Хам. Елънд бе облякъл една от белите си униформи и дори носеше ръкавици и сабя. Бялото беше важен символ — с толкова много сажди в града човек, облечен в бяло, правеше впечатление. Униформите на Елънд бяха ушити от специална материя, която отблъскваше саждите, но въпреки това се налагаше да ги перат всеки ден. Ефектът си заслужаваше усилията.
Бриз веднага улови емоционалното състояние на Елънд и отбеляза, че бившият крал е леко уморен и по-малко неуверен — макар че второто едва ли имаше значение. Всичко това бе несъмнен резултат от работата на териската. Бриз бе дълбоко впечатлен от способността й да въздейства на хората, особено като се има предвид, че тя дори не беше аломантка.
Остави недокоснати отвращението и съжалението на Елънд — това бяха чувства, напълно съответстващи на тукашната обстановка. Но затова пък потисна леко склонността на Хам да встъпва в спорове, тъй като точно сега не му се занимаваше с подобни неща.
Хората се ободряваха при вида на Елънд, присъствието му им вдъхваше надежда, каквато Бриз не беше в състояние да постигне. Ето, всички си зашепнаха, че кралят е дошъл. Все още го наричаха крал.
— Здравей, Бриз — каза Елънд. — Сейзед тук ли е?
— Преди малко си тръгна.
Елънд изглеждаше някак разсеян.
— Нищо. По-късно ще го намеря. — Той се огледа. — Хам, искам утре да събереш продавачите на дрехи от пазара на улица Кентън и да ги доведеш тук. Нека видят това.
— Може да не им се понрави, Елънд — отвърна Хам.
— Точно на това се надявам. Нека погледнат какво става тук, а после да помислят за цените, които искат. Мога да оправдая растящите цени на храните, заради техния недостиг. Но няма никакъв смисъл да печелиш от дрехите на мръзнещи хора.
Хам кимна, но Бриз не забеляза позата му да издава съгласие. Дали другите си даваха сметка какъв конформист може да е Хам? Той обичаше да спори за разни неща с приятели, но рядко стигаше до заключения във философстването си. Освен това не обичаше да спори с непознати, Бриз намираше това за странно, особено при човек, нает да бие другите. Усмири съвсем леко Хам, за да облекчи тревогата му от срещата с търговците.
— Няма да останеш тук цяла нощ, нали, Бриз? — попита Елънд.
— В името на лорд Владетеля, не, разбира се! Мили човече, имаш късмет, че въобще дойдох тук. Честно, това не е място за благородни господа. Мръсотията, потискащата атмосфера — да не говорим за миризмата!
Хам се намръщи.
— Бриз, все някога ще трябва да се научиш да съчувстващ на страдащите.
— Готов съм още сега, стига да го правя от разстояние, Хамънд.
Хам поклати глава.
— Ти си безнадежден.
— В двореца ли се прибираш? — попита го Елънд.
— Да — отвърна Бриз и отново си погледна часовника.
— Искаш ли да те откараме?
— Дойдох с моя карета.
Елънд кимна, махна на Хам и двамата излязоха, увлечени в разговор за Събора.
На прибиране в двореца Бриз кимна на стражите на портала и Усмири душевното им изтощение. Те видимо се освежиха и загледаха мъглите с подновена бдителност. Нямаше да продължи дълго, но подобни намеси му бяха станали нещо като втора природа.