Сделката на капитан Ворпатрил

— Да изчакаме в колата — каза баща й, когато стигнаха до сградата на фирмата за полагане на тръби. — Няма смисъл да се натрапваме в сценария на Звездичка.

Тедж седна зад волана, баща й се настани на мястото до нея и я погледна.

Тя го стрелна с поглед изпод вежди.

— Не беше докрай откровен с този. Имола. Имаш ли му доверие, или не?

— Границите на доверието до голяма степен зависят от това дали смяташ отново да правиш бизнес с определен човек. Но винаги е добре да не разкриваш всичките си карти още в първия етап на сделката. Добре е да имаш нещо в резерв. Пък и онова, което Имола не знае, не може да го каже другиму, дори при разпит с фаст-пента. Въпрос на разумен подход към бизнеса. И Имола го знае отлично. Познава играта.

— Щом казваш — въздъхна Тедж.

— Не ми изглеждаш щастлива, миличка.

— В момента май никой от нас не е щастлив.

— Права си. Е, скоро всички ще си бъдем у дома.

„Пропускаш няколко ключови етапа, тате“. А и новата Къща Кордона несъмнено и неизбежно щеше да е различна от старата. „У дома“ щеше да е различно. „Или аз ще съм различна“.

— Между другото — продължи баща й, — ти беше специалният подарък на Удин за мен. При другите ни деца… е, аз я оставих да се забавлява с генетичните си игри, нямах нищо против. Но при теб направихме само обикновено генетично изчистване. Без никакви изкуствени модификации. Ти си наполовина мен и наполовина нея, без външна намеса. Моето почти-натурално дете.

— Знам. — Веднъж Звездичка я беше нарекла „опитното зайче“. Не го беше казала като комплимент.

— Винаги съм искал да се справиш добре в живота.

„За да докажеш нещо за самия себе си ли, татко? Какво?“

— Когато порасна и стана за женене, исках да ти уредя нещо наистина специално. Все още бих могъл, между другото.

— Мм — каза Тедж.

— Но… сега е налице и друга потенциална сделка. Ти колко точно харесваш онова твое бараярско момче?

— Иван Ксав ли? Ами, харесвам си го. — А едно от нещата, които харесваше най-много в него, осъзна със закъснение Тедж, беше фактът, че той няма нищо общо със сделките на семейство Арка. Заобиколен беше от откачени бараярци, вярно, но така и не се беше заразил с местната лудост. Не твърде много поне.

— Ако се появи сделка, която включва и него, би ли искала да участваш?

— Каква сделка? — попита веднага тя, но после каза: — Чакай. За брачен договор ли говориш? Тази сделка вече сме я сключили, тате. — „Граф Фалко беше категоричен по въпроса“. И я бяха сключили сами, със собствения си дъх и глас. Поредният чудат бараярски израз. Със собствения си дъх и ничий друг. — Единственият начин да се промени тази сделка е като се развали.

— Което може да се постигне по много начини. Забелязвам обаче, че ти не търсиш нито един от тях.