Пирамидата на бог Слънце

— Защо? С каква цел? Няма ли да доведе това до лоши последствия?

— Възможно! Но аз имах чувството, че не бива да оставям там тази искриста вещ. Познавам това усещане; то винаги ме е водило правилно. Помисли за костюмите, без които сигурно нищо нямаше да узнаем от пратеника!

— Може и така да е. Аз също следвам охотно подобни внушения. Известно ли ти е името на Утак-и-Шейтан?

— Не. Не бях го чувал. Но по път сега размишлявах по този въпрос и предполагам, че е свързано с този зид. Наименованието Стая на Дявола добре се съчетава със суеверието, че Дявола разкъсва тук домъкнатите от него души. Дали Ахриман мирза няма с това предвид тъмното помещение, през което минахме, за да дойдем тук?

— На мен ми се струва много вероятно.

— На мен също! Той иска да проучи тук още веднъж двата царски документа. "Царски грамоти"! Значи най-важното, което би могло да му се изтръгне! Изтръгне? Не. Нещата трябва да се подхванат по-умно. Не ме заговаряй сега, моля те! Осени ме една мисъл. Ако мога правилно да я осъществя, ще бъде несравнимо!

Той се умълча, за да размисли. Ето защо ние също притихнахме. След известно време скочи внезапно и каза:

— Какво става? Тая работа не ми дава мира. Ела с мен, ефенди! Трябва да отида до зида. Нещо в мен ми подсказва, че Ахриман мирза скоро ще се появи.

Тръгнахме към закритата от храстите врата. Избутахме ги настрани, за да влезем в помещението. Устад ми прошепна:

— Ето… ето… ето, погледни! Колко прав е бил вътрешният ми глас! Виждаш ли го?

Действително го видях. Току-що беше дошъл и стоеше на звездната светлина вън пред входа, за да се огледа. С ездови камшик в ръката, маска на лицето и аграф на калпака. В пояса му проблясваше дръжката на ханджара, който бе еднакъв с моя. Всичко това се виждаше много ясно. Устад ме попита тихо:

— Известно ли ти е преданието за ходем на човека?

— Да — отговорих също така тихо.

— Зная, че мирзата вярва в това предание, и с него ще го притисна. Дръпни храстите назад, когато се вмъкна при него, и също после, когато се върне!

Измъкна маската от дръжката на камшика за езда и си я върза на лицето. После извади аграфа от ламаринената кутия и го забоде на калпака. Затъкна сетне в пояса и ханджара, както го носеше мирзата. И зачака.

Нямах представа, наистина, какво възнамеряваше, макар да ми бе известно значението на "ходем". Това е персийската дума за "аз самият". Но тамошните метафизици квалифицират с нея и нещо друго. Приблизително това, което ние наричаме "двойник", но в много по-висш, благороден смисъл. Те учат, че човекът притежава дух, когото душата постепенно формира от материите на тялото, само че този чисто човешки дух е зависим и ръководен от друг дух от по-високи региони. Той е отговорен пред Бога със собствената си съдба с това, че подтиква поверения му човек към неговото предопределение. Този висш дух обсебва всички агрегатни състояния на човека и може лично да се яви на него и на други, и то в съвсем същата фигура и облекло като на въпросния. Появи ли се на други, това не означава нищо лошо. Но покаже ли се на своя човек, то това е сигурен знак, че ще го напусне завинаги, което означава за този или скорошно безумие, или смърт. Защото човек, изоставен от своя ходем, висшия си дух, трябва или веднага да умре, или бавно да линее в духовната нощ.