Пирамидата на бог Слънце

Тъкмо каза това и забелязахме оживено движение, което бързо се разпространяваше из целия дуар. Причината беше един пристигнал от изток ездач. Той предаде на всички, които поискаха да го чуят, някаква вест и се насочи после нагоре към Високата къща. Когато мина през портата, го познахме. Беше конярят на нашия Джафар мирза. Бе служил като водач на помощта, изпратена от шаха, и избързал напред да доложи, че пристигат сто мъже гхулман-и-шахи[107]. Водеше със себе си коня на капитана. По същото време дойде със свитата си отляво по нашия вчерашен път Гюл-и-Шираз, а на къса дистанция я следваше шейх ул ислям със своя колоритен мирски и духовен щал. Яздиха директно към руините и ги обсебиха, сякаш си бяха там у дома. След тях водеха състезателните им коне.

Само след няколко минути между двете партии възникна спор относно терена, но не се стигна до конфликт, тъй като вниманието им се насочи на изток, където в края на кръгозора се появиха хората от охраната на монарха. Изключително добрите коне и оръжия, бляскавите униформи на стотицата предизвикаха удивление. Как ли бе стигнал Устад до небивалото още отличие, да получи една такава директна подкрепа от владетеля?! Но удивлението се превърна направо в ужас, когато зад кавалерията се появи артилерийски обоз от двайсет сембуреки[108], следван от цяла колона камили с багаж и муниции. Двайсет топа! Макар и толкова малки! Щом на разположение на джамикуните стояха такива отбранителни средства, то нямаше да бъде толкова лесно да се подхване бой с тях, както си бяха мислили? И с каква цел бяха изпратени на Устад тези отряди? Та нали той не знаеше нищо за планираното срещу него нападение! Нали трябваше да бъде напълно изненадан! Дали пък не беше научил нещо? Но от кого? Налагаше се да бъдат предпазливи! Преди всичко спрямо собствените си съюзници!

Сега капитанът се качи на коня и пое надолу по хълма, за да посрещне малката, но излъчваща войнствен дух дружина и да я разположи съобразно намеренията си. Нейното пристигане бе предизвикало сензация и сред хората на Ахриман мирза. Той се отправи насам покрай езерото, за да направи, както изглежда, първата си визита на принцесата в нейното ново жилище. Свитата му се състоеше от съвсем същите лица, които в неделята на предната седмица бяха нарушили спокойствието на празника ни отсреща при Бейт-и-Ходех. Това бе своего рода демонстрация, която за нас бе добре дошла, понеже той по този начин непредпазливо издаваше, че подглаватарите му бяха пристигнали заедно с него. Яздеше, без да спре в дуара, директно към руините. Когато слезе пред шатрата, Гюл излезе да го поздрави. За пръв път ми се отдаде възможност да я видя. Въведе го вътре. Неговите придружители останаха на открито. След известно време повикаха шейх ул ислям. Той също изчезна в шатрата.

Едва сега забелязах, че Сирр не се виждаше. Попитах Шакара за него, кажи-речи засрамен от своето невнимание. Бяха го настанили в градината, за да не може да бъде видян откъм шатрите. Помолих моята "душа" да се грижи добре за него.