Пирамидата на бог Слънце

Сега се касаеше най-напред да намерим някое закътано място за конете. Аз щях да остана при тях, а Кара щеше да тръгне нагоре с Устад, за да му покаже кухия бъз. Мястото скоро беше намерено. След като бяхме прояздили известно разстояние покрай южната страна на планината, една тясна клисура се вряза дълбоко в скалните маси. Не беше открита, а препречена с висок и здрав дървен зид. Горният ръб описваше много неравномерна линия, понеже от него се бяха сринали камъни, лежащи сега долу безредно един върху друг. На нивото на земята имаше тясно входно отверстие. Устад се насочи към него и каза:

— Това е Дувар-и-Мугаса[104]. Защо е наречен така, не зная. Вероятно някога е служил за преграда на долината. Сега мястото се ползва с толкова мрачна слава, че хората го избягват денем, а да не говорим пък нощем. Тук ще бъдеш по-необезпокояван откъдето и да е другаде, ефенди. Твърди се, че когато Дявола вземал някоя душа, замъквал я през нощта тук, за да я разкъса.

— Приятно местенце за чакане! — ухилих се аз. — При известното суеверие на религиозните таки кюрди тук действително съм преосигурен срещу човешко посрещане. А друго не може да ме смути.

Слязохме, поведохме конете между камъните към портата и когато минахме през нея, се озовахме в едно затворено от горе пространство. В него цареше пълен мрак.

— За това не помислих — продължи Устад. — Трябваше да вземем свещи.

— Аз имам — казах, като извадих една от джоба и я запалих. Към зида беше пристроено едно помещение с покрив. Отзад едно отверстие водеше към гъсто обраслата с растителност клисура. По средата на тъмната камера лежеше голяма каменна плоча. Повече нищо не се виждаше. Понеже предпазливостта ни забраняваше да подслоним конете тук, където в нежелан случай нямаше нито укритие, нито измъкване, опитахме да излезем през отверстието на открито, но без да повредим фрапиращо препречващите вратата храсти. Успяхме. Вън не беше кой знае колко по-светло, защото светлината на звездите не достигаше в тясната клисура, чиито скални стени се изкачваха на значителна височина. Мястото по никой начин не бе приканващо. Неговата тъма напълно отговаряше на дяволската идея, спомената от Устад. Отведохме конете на значително разстояние навътре в теснината и ги накарахме да легнат. После стана време Кара и Устад да поемат нагоре по планината. Помолих ги да пазят храстите при вратата, за да не ни издадат счупените клонки. Те се отдалечиха, а аз седнах при Сирр, но така, че да видя всеки приближаващ преди той мене.

Минаваше четвърт час след четвърт час. Полунощ дойде. Двамата ми другари сега вероятно се намираха горе на своя подслушвателен пост. Беше ли им се удало да открият мястото на срещата? Тъкмо си зададох този въпрос и видях две облечени по персийски фигури да се задават с бавни крачки откъм зида. Бяха те. Станах.