Пирамидата на бог Слънце

Той отговори само с помахване, защото нещо друго лесно можеше да забави бяга на неговия кон. Въпреки това двайсетте дължини станаха петнайсет… десет… пет… две… една… настигнах го!…

Отново няколко пружинно бързи скока на моя Сирр… ето че бях отпред…

— Признаваш ли, че скоро ще бъдеш далеч зад мен? — попитах.

— Защо изрично да го признавам? — отговори той.

— Защото после ще спра. Не бих желал да накърня моя Асил. Ще се засрами, ако бъде задминат.

— Много доблестно от твоя страна! Да, твоят Сирр ни превъзхожда, далеч ни превъзхожда. Да забавим бяг!

Когато го сторихме, Кара бързо ни застигна. Беше направо трогателно, че трите коня високо изцвилиха, дето са отново заедно, еднакво, "като от една уста", както се казва. И сега видяхме колко невероятно бързо ни бе придвижило това пробно състезание. Равнината беше накрая, планините на джамикуните се възправяха пред нас. Трябваше само да се спуснем в долината и да яздим сетне отново нагоре, за да стигнем до пътя за каменоломните и следователно вкъщи. Толкова лесно, толкова бързо стига човек от злото към доброто, когато умее да се възползва от силите, които могат да го отнесат нагоре и към дома!

Можехме във висша степен да сме доволни от резултата на нашата пробна езда. Ако преди туй не бяхме се страхували от състезанието, то сега бяхме напълно убедени, че ако не всички, то поне главните турове щяхме със сигурност да спечелим. Пристигнали у дома, ние се погрижихме най-напред за великолепните животни, а после се разделихме. Аз отидох веднага да спя и се събудих чак в късното утро.

Шакара ми донесе закуската и каза, че още през нощта пристигнал бърз пратеник от страна на шаха и после препуснал отново с отговора на Устад. Преднамерено се бил облякъл така, че никой да не може да отгатне кой е и какъв е. Владетелят изпратил само заповедта по възможност да се избягват кръвопролитията. Устад се зарадвал на случая да изпрати на шаха списъка на ашика и двата придобити снощи царски документа. С това шейх ул ислям и Ахриман мирза веднъж завинаги щели да бъдат унищожени. И същевременно приложил молба за помилване на ашика. Когато чух това, се сетих за изявлението му, че ашикът е станал чудесен човек. Не беше казал нищо повече, но сега разбрах от Шакара, че ашикът доброволно се поставил на разположение на Ибн ел Идрак и проявил удивително красноречие и издръжливост да убеди таки, че със своето неподчинение към шаха няма да постигнат нищо друго освен собствената си гибел. Впрочем Устад бил на мнение, че тамошните ултри няма да имат куража, който показват сега в присъствието на шейх ул ислям, мирзата и Гюл-и-Шираз, в чиито интереси е залегнало да подсилват тези хора в техния тъпоумен фанатизъм.

Още не бях излизал на моя открит покрив. Сега Шакара ме помоли да го сторя заедно с нея, защото имала да ми покаже нещо интересно. Имаше предвид на първо място една голяма господарска шатра, която се издигаше почти завършена сред руините. Недалеч от нея видях други хора да разпъват втора, също голяма, но не така великолепна. На въпроса ми за кои са предназначени тези две шатри, тя отговори: