Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Колко странно прозвучаха думите му! Не трябваше да мисля, а да чакам. Кой ли може да се справи с тая работа!
Когато дойде време, поехме отново към планината и се спуснахме там в една малка падинка, която ни закриляше от неканени очи. Аз и Кара щяхме да останем, а Устад да тръгне пеш към потока, където вероятно вече го чакаше Ибн ел Идрак. Не бях особено спокоен за приятеля си, ала той ме увери, че си има работа с честен мъж. Трябваше да се примиря. Той естествено отдавна беше махнал маската и аграфа.
Мина повече от час. И ето че се върна — с бързи енергични крачки като някой, който носи добра вест.
— Тоя ашик е станал направо чудесен човек! — подвикна, още преди да е стигнал при нас. — Непременно трябва да го препоръчам на шах-ин-шаха за помилване, и то още като се приберем. Защото отново трябва да замине един бърз пратеник.
— Значи си чул нещо добро? — попитах.
— Много добро! Още преди настъпване на деня трябва да бъдем вкъщи, та никой да не види твоя Сирр. Ето защо сега ще ви осведомя надве-натри. Нашите противници в състезанието ще пристигнат още днес, за да свикнат конете им с пистата. Онова, което само подозирах, сега е сигурно. Ибн ел Идрак има такъв значителен брой привърженици сред таки, че е в състояние да разстрои плановете на шейх ул ислям, и е решил непременно да го стори. От него е излязла идеята да стане устад на таки и сега все още държи твърдо на нея. Но шейх ул ислям хитро го изпреварил, за да превърне осъществяването й в невъзможност или да ме направи свое послушно протеже. Откак е наложил Гхулам за устад, са се провели няколко бурни заседания. Към него се придържат слабоумните фанатици, поставящи Фатима по-високо от самия Мохамед, и по-младите баби, поставящи владетеля по-ниско от себе си. Това са нашите противници, които ще участват най-напред в състезанието и после в битката. Засега ще ги наричам ултратаки. Другите са готови на примирие. Те са ни наблюдавали и никога не са открили у нас някакво големеене или притворство. Искат да ни уважават като хора, а не да ни мразят и враждуват с нас заради вярата. Искат да почитат Мохамед, но не да обожествяват шейх ул ислям. Искат да се подчиняват на шах-ин-шаха, а не да гледат на негово място една безволева марионетка. Натоварили са Ибн ел Идрак да изложи тези техни желания в джемма, ала били отблъснати с такова високомерие и с такава оскърбителна безцеремонност, че решили от своя страна вече с нищо да не се съобразяват и като другите да вървят тайно по свои пътища. Първата последица от това решение е сегашният разговор с мен. Аз бях откровен с Ибн ел Идрак дотолкова, колкото сметнах за необходимо. Той се учуди на това, което научи. Но когато му казах също, че техният нов устад е кървавият, безсъвестен палач на силлан, и че главатарят на Сенките се готви да става цар, излезе извън себе си от тази мошеническа игра и взе решение да отвърне на коварството със същата монета. Ултратаките следователно няма да узнаят нищо за това, което склонните към мир и верните на правителството замислят да направят. Ударът ще се стовари върху тях като гръм от ясно небе.
— И в какво ще се състои този удар? — попитах го аз.
— Те няма да кажат и дума срещу битката, но в последния миг просто ще ги зарежат. Ако онези въпреки това се заловят с нас, ще си получат заслуженото. Това са общите позиции; върху отделните ще говорим по-късно. Сега трябва да тръгваме, защото изтокът вече просветлява.
— Значи сега пробната езда! Мисля, че никой не е стигал толкова бързо оттатък, както ще го сторим ние. Яздете напред!
— Напред? Защо?
— Защото иначе скоро ще ме изгубите от очи! — ухилих се аз.
— Много самоуверено! Искаш да засегнеш Баркх на Кара и дори своя Асил?
— Не. Именно затова ви моля да приемете един аванс.
— Така да бъде! Но ти казвам, че за да не допуснем да ни настигнеш, ще употребим дори тайната, а твоят Сирр изобщо няма такава!
— Тя не му е необходима, защото той самият е тайна. Сега поемайте! Няма да възседна, преди да съм престанал да ви виждам, но после ще пристигна!
Те се метнаха на стремената на седлата, засилиха се веднага и препуснаха по равнината на запад, все по-бързо и по-бързо, докато ги видях да преминават във вихрен галоп. Сирр беше учуден. Поглеждаше ту към мен, ту надигаше глава, за да подуши след отдалечаващите се. Изхвърляше я нагоре, пак я спускаше, разтърсваше я. Пръхтеше, риеше земята. Накрая дори изцвили. Тогава го помилвах и той тутакси се успокои напълно. Но непрестанно отправяше очи напред към двамата ездачи, които ставаха все по-дребни.