Пирамидата на бог Слънце

Подадох му ръка и отговорих:

— Ти разсъждаваш задълбочено и правилно. По-рано ме пита веднъж кой съм всъщност, а сега чувам, че го знаеш. Човек веднъж завинаги трябва да разбере, че soi-disant[102] човешки дух не е някакъв специален блок, чието възпитание може да вае, както му дойде по угодата! Ние сме свързани, но не сме цяло. Когато се нуждаеш от мен, аз се превъплъщавам в теб!

Той ме погледна, помисли няколко мига, кимна после и заговори:

— Много правилно! Ти отново и отново се занимаваш с психология! Досега аз бях за себе си една загадка. За да я разрешиш ли дойде?

— Всеки разрешава сам себе си! Та нали има очи и уши, а около себе си цял свят, който трябва и може да го поучава! Сега лека нощ, драги приятелю. Освен мен ти имаш и други гости, чиито ръце спомагат да се формира онова, което трябва да се формира. Да се надяваме, че са само добри!

— Такива са. С лошите ще си уредим сметките в близките дни. Чуваш, че и аз се обръщам към психологията!

Трябва ли сега отново да разкажа как спах? Всъщност си е направо позор да казваш всеки ден, че си се събудил чак по пладне. Но аз пак трябва да направя това признание с желанието за последен път. Във всеки случай това преобилно спане ми бе от голяма полза. Последицата го доказа. Но достатъчно вече по въпроса! Слязох, без да питам за разрешение.

При кого? Естествено най-напред при Сирр, за когото буквално жадувах. Но кой дойде тогава с бързи крачки? Устад!

— Сигурно ще имаш добрината пак да се качиш! — засмя се той. — Съзерцавай си света от горе! Та нали хората долу още не бива да знаят колко си здрав и енергичен!

— Да, правилно, за това изобщо не помислих! Само не ме арестувай веднага, а позволи преди туй да отида и донеса на Сирр няколко ябълки!

— Аз ще го сторя и ще му донеса от любимия сорт. Шакара ми издаде тайната.

Докато отиваше към градината, аз се почувствах направо затрогнат от радостта на искристия арап да ме види отново при себе си. Но той не го направи по забавен начин, а толкова тихо, толкова спокойно, почти съм склонен да кажа, толкова задушевно, сърдечно, че би било човешко високомерие да се твърди, че животните нямат абсолютно никаква душа. На тях им биват приписвани най-много така наречените "психични функции". Е, добре, психичните функции на моя Сирр бяха честни, искрени и без следа от фалш или притворство. Да се надяваме, че случаят е такъв и при човешките души… в съответно по-висока степен!

Когато се върна, Устад подаде на Сирр една ябълка. Конят дори не помириса плода. Прилепи уши назад и отстъпи няколко крачки. Устад прибави втора ябълка към първата и го последва. Сирр тръгна отново заднишком. Устад пристъпи, подавайки ябълката. Тогава враният се обърна и вдигна един от задните крака в знак, че ще се брани.