Пирамидата на бог Слънце

— Какво? Та той се кани да ме удари! — удиви се Устад. — Значи наистина е по-благороден от Асил, който не прави разлика между мен и теб.

— Да. Голямото благородство не се изразява в пискюлите и ресните, с които господарят накичва юздата и седлото. Да разделим плодовете между двата коня!

Сторихме го. Устад даде половината на Асил; другата получи от мен Сирр. Сега той ги взе, без да се противи, за което аз го помилвах. Когато си тръгнахме после, Устад каза:

— Тъй, сега се качи пак горе, но не без да те възнаградя за твоята послушност. През деня ти трябва възможно по-малко да се показваш, но довечера ще яздим по тъмното заедно с Кара до Джебел Адава, за да опитаме да узнаем нещо относно тамошната среща. Съгласен ли си?

— Естествено, стига да не мислиш, че съм твърде слаб за тази езда.

— Твърде слаб? — попита усмихнато. — След тоя продължителен сън? Впрочем работата ще бъде интересна дори и нищо ново да не видим и чуем. Ти ще яздиш Сирр, аз — Асил, а Кара — Баркх. Така ще проведем едно предсъстезание, което ще ни покаже доколко далеч можем да отидем в сметките си.

Аз естествено дадох охотно съгласието си за нощната езда. Читателят сигурно си спомня, че Княза на Сенките определи среща на своите педерахн днес в полунощ в Джебел Адава, Планината на враждата, за да им даде своите указания. Вярно, ние не знаехме мястото, на което щеше да се състои този разговор, но бъзът с намерения аграф ни предлагаше опорна точка. От нея можехме да се възползваме. Когато казах това на Устад, той отговори:

— Това е съвсем същата мисъл, която искам да проследя и аз. Ахриман мирза ще отиде да вземе своя аграф. Ако ние се скрием преди туй там и тайно се промъкнем подире му, той ще ни бъде водач, без да го подозира.

— Ами опасността, на която ще се подхвърлим?

— Опасност? Колко забавно звучи тази дума от твоята уста! Там, където нямаш кахъри ти, също толкова малко ще ги имам и аз. Освен това ще се въоръжим добре и ще си сложим други дрехи.

— Какви?

— Костюмите на шаха. Аз също имам такъв. Ти каза, че Ахриман мирза бил облечен по същия начин. И вероятно отново ще го стори. Не ми се вярва, наистина, някой да ни види, но ако това все пак се случи, ще сметнат, че сме от свитата, с която персиецът е дошъл при таки. Много е възможно дори да сметнат, че той самият… Ах — прекъсна се той, — това е може би добра идея. Ще взема неговия камшик за езда, в който е пъхната черната маска! А прибавя ли после и аграфа, можем да превърнем всяка опасност точно в противоположното — да бъда сметнат за Емир-и-Силлан. Не мислиш ли и ти така?

— Каква идея! Откъде ти хрумна? Подобни мисли никога не се пораждат случайно в човешкия мозък, а имат своята скрита взаимовръзка, чиито крайни резултати са предварително заложени. Стори го, приятелю мой, стори го! Убеден съм, че с това следваш един промисъл, който вижда по-надалеч от нас.

Той тръгна, а аз се качих горе. Как ли стана, че през деня толкова често си мислех за нашето преобличане? Слагах дрехите и пак ги свалях — за да ги пробвам, както си казвах. Човек не вижда по-далеч от възможностите си!