Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
След като освободи чашата от обятията на дебелия том, той продължи да прелиства книгата, която беше заел от офицерския клуб.
Тя беше от Фр. С. Краузе и носеше многообещаващото заглавие: „Forschungen zur Entwiklungsgeschichte der geschlechtlichen Moral“372.
Съдията се беше загледал в наивните рисунки на мъжки и женски полови органи, придружени с подходящи стихове, които ученият Фр. С. Краузе беше открил в клозетите на западната берлинска гара, и не обърна внимание на влезлите. Едва покашлюването на Водичка го сепна.
— Was gehet los?373 — попита той, като продължаваше да прелиства и да търси нови наивни рисунки, скици и етюди.
— Господин съдия, разрешете да доложа — отговори Швейк, — моят приятел Водичка е настинал и сега кашля.
Съдията Рулер едва сега погледна Швейк и Водичка.
Той се постара да придаде на лицето си строго изражение.
— Домъкнахте ли се най-после, негодници? — каза той, като ровеше в грамадата книжа на масата. — Наредих да ви извикат за девет часа, а сега е почти единайсет.
— Как си застанал ти бе, вол такъв? — попита той Водичка, който си бе позволил да застане свободно. — Като кажа ruht, тогава прави, каквото ти кефне. А сега стой мирно.
— Господин съдия, разрешете да доложа — обади се Швейк, — той има ревматизъм.
— Ти по-добре си затваряй устата — каза съдията Рулер, — когато те попитам, тогава ще отговаряш. Три пъти си идвал на разпит и трите пъти човек с ченгел да го вади от тебе. Е, ще я разбера ли тая, или няма да я разбера? Тежко и горко човек да се разправя с такива мизерници като вас. Но хубаво да знаете, през носа ще ви излязат всички главоболия, които създавате на съда! Я гледайте тука, мръсници такива — рече той, като измъкна от купчината книжа обемисто дело с надпис:
„Schwejk & Woditschka“
Да не мислите, че ще продължите да се излежавате в дивизионния съд заради някакъв си глупав побой и ще се отървете за известно време от фронта? Заради вас, тъпаци с тъпаци, трябваше да телефонирам чак в армейския съд.
Той въздъхна.
— Недей се прави на толкова сериозен, Швейк, на фронта ще ти мине меракът да се биеш с разни хонведи — продължи той. — Следствието по вашия случай се прекратява и всеки от вас заминава в частта си, където ще се явите на рапорт и съответно ще бъдете наказани, а след това ще заминете на фронта. Но ако ми паднете още веднъж в ръцете, дангалаци с дангалаци, аз така ще ви разиграя, че има да се чудите. Ето ви документа за освобождаване и дръжте се както трябва. Заведете ги в номер две.
— Слушам, господин съдия — каза Швейк, — ние и двамата ще вземем присърце думите ви. Много ви благодарим за добрината. Ако бяхме цивилни, бих си позволил да ви кажа, че сте злато човек. Ние двамата трябва да ви помолим за прошка, задето толкова дълго си губихте времето с нас. Ние наистина не заслужаваме.
— Пръждосвайте се по дяволите най-после! — кресна съдията на Швейк. — Ако не беше се застъпил за вас полковник Шрьодер, не знам как щеше да се свърши цялата работа.
Водичка се почувствува отново старият Водичка едва в коридора, когато патрулът ги поведе към канцелария номер две.
Войникът, който ги водеше, се страхуваше да не закъснее за обяд и затова ги подкани:
— Хайде разтворете си пергелите, момчета, пълзите като същински въшки.
Тогава Водичка му заяви да не си отваря много-много зурлата. Имал късмет, че е чех, защото, ако бил маджарин, Водичка щял да го преполови като солена селда.
В канцеларията писарите бяха отишли на храна и войникът, който водеше Швейк и Водичка, беше принуден временно да ги върне обратно в затвора на дивизионния съд, което от негова страна не мина без псувни по адрес на омразното племе военни писари.
— Другарите пак ще оберат всичката блажнина от чорбата — трагично захленчи той — и вместо месо ще ми оставят само сухожилия. Вчера също придружавах двама от лагера и някой през това време ми изял половината дажба хляб.
— Разбира се, вие тука в съда не мислите за нищо друго освен за лапане — каза Водичка, който съвсем се беше окопитил.
Когато съобщиха на школника каква е работата, той извика:
— Значи, фронта, приятели! Също както в списанието на чешките туристи „Попътен вятър“! Подготвителните работи за пътуването са вече извършени, всичко е приготвено и предвидено от славното ни военно командуване. И вие сте поканени да участвувате в екскурзията до Галиция. Тръгнете на път с леко и радостно сърце. Хранете необикновена любов към местата, в които ще се запознаете с окопите. Всичко там е красиво и в крайна степен интересно. В далечна чужбина вие ще се чувствувате като у дома си, като в близък до сърцето ви край, едва ли не като в милата си родина. Тръгнете с възвишени чувства към ония места, за които още старият Хумболт374 беше казал: „В целия свят не съм видял нещо по-великолепно от тая идиотска Галиция.“ Богатият и ценен опит, който придоби нашата армия при отстъплението си от Галиция през време на първия поход, ще ви служи за отправна точка при съставяне на плана на втория поход. Следвайте носа си и се устремете право към Русия. От радост изгърмете всичките си патрони във въздуха.
372
„Изследвания из историята на развоя на междуполовия морал“. — Б.пр.
373
Какво има? — Б.пр.
374
Известен немски естественик и пътешественик. — Б.пр.