Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Остана дълго взряна в писмото на Микаел. В нея се бореха противоречиви чувства. До този момент бе сама срещу цяла Швеция – едно доста просто и ясно уравнение. Сега обаче внезапно се сдобиваше с поддръжник, или по-скоро потенциален поддръжник, който твърдеше, че вярва в невинността ѝ. Само че това бе единственият мъж в цялата страна, с когото не искаше да се среща при никакви обстоятелства. Лисбет въздъхна. Микаел Блумквист, както винаги, се проявяваше като проклет наивен благодетел. Лисбет Саландер бе загубила невинността си на десетгодишна възраст.
Няма невинни хора. За сметка на това обаче съществуват различни степени на отговорност.
Нилс Бюрман бе мъртъв, защото сам бе избрал да наруши поставените от нея правила. Имаше категоричен шанс да се спаси, но вместо това реши да наеме някакъв проклет мъжкар, който да я нарани. Отговорността не беше нейна.
Но ролята на Кале Блумквист в драмата не биваше да бъде подценявана. Можеше да ѝ бъде от полза.
Биваше го в разплитането на загадки, а и на света нямаше по-голям инат от него. Разбра това още в Хедестад. Когато се захванеше с нещо, го довеждаше докрай на всяка цена. Вярно, че беше наивен. Но можеше да се движи свободно на места, където тя не трябваше да се появява. Би могла да го използва, докато спокойно напусне страната. Смяташе, че скоро ще ѝ се наложи да го стори.
За жалост обаче Микаел Блумквист не можеше да бъде командван. Трябваше сам да поиска да направи нещо. Освен това се нуждаеше от морално оправдание, за да пристъпи към действие.
С други думи, беше напълно предвидим. Тя се замисли за момент, след което създаде нов документ, който кръсти „За МикБлум“ и написа в него една-единствена дума.
„Зала“.
Това трябваше да му даде повод за размисъл.
Постоя известно време така, потънала в мисли, когато внезапно видя, че Микаел Блумквист включва компютъра си. Отговорът му дойде скоро след като бе прочел нейния.
„Лисбет,
Дяволски проклето момиче. Кой, по дяволите, е Зала? Той ли е връзката? Знаеш ли кой е убил Даг и Мия – кажи ми в такъв случай, за да можем да разрешим тази проклета история, да се приберем и да се наспим. Микаел.“
Добре. Време е да му пусне стръвта.
Създаде още един документ с името „Кале Блумквист“. Знаеше, че така ще го подразни. След това написа едно кратко съобщение.
„Журналист си. Разбери сам.“
Както и очакваше, той веднага ѝ отговори, като я молеше да се вразуми, опитваше се да я разчувства. Тя се усмихна и излезе от твърдия му диск.
НО ТАКА И ТАКА БЕ ЗАПОЧНАЛА да се рови из сървъра, та реши да отвори копието на твърдия диск на Армански. Прочете замислено доклада, съставен на втория ден от Великден. Не ставаше ясно за кого е предназначен той, но тя стигна до извода, че съществува само едно разумно обяснение – Армански сътрудничеше на полицията с цел залавянето ѝ.
Отдели известно време, за да прегледа съдържанието на електронната му поща, но не откри нищо интересно. Точно когато смяташе да излезе от твърдия му диск, попадна на писмото до началника на техническия отдел на „Милтън Секюрити“. Армански му даваше инструкции за инсталирането на тайна наблюдателна камера в кабинета му.
Опа!
Лисбет погледна датата и установи, че електронното писмо е било изпратено само около час след приятелското ѝ посещение в края на януари.
Това означаваше, че трябва да промени някои настройки в автоматичната система за наблюдение, преди отново да посети кабинета на Армански.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ВТОРА Вторник, 29 март – неделя, 3 април
ВТОРНИК ПРЕДИ ОБЕД Лисбет Саландер проникна в криминалния регистър на Националната служба на полицията и потърси информация за Александър Залаченко. Името му не се срещаше там, което не я изненада особено, защото, доколкото знаеше, той не бе съден за престъпления в Швеция и дори не присъстваше в регистъра на населението.
При проникването ѝ в криминалния регистър Лисбет използва потребителското име на инспектор Дъглас Шьолд, на 55 години, който работеше в регионалното полицейско управление в Малмьо. Бе леко шокирана, когато компютърът ѝ внезапно издаде звуков сигнал и на лентата с инструменти започна да мига икона за входящо съобщение в програмата айсикю.
Поколеба се за миг. Първият ѝ импулс бе да издърпа кабела на интернет и да се изключи. Шьолд не бе инсталирал програмата айсикю на компютъра си. Всъщност малцина от по-възрастните хора я използваха, защото бе предназначена основно за младите, както и за хора, които работят с компютър.