Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Това означаваше, че някой търси нея. В такъв случай не оставаха кой знае колко варианта. Включи айсикюто и написа думите: „Какво искаш, Plague?“
– Wasp. Трудна си за откриване. Никога ли не си проверяваш електронната поща?
– Как ме намери?
– Шьолд. Разполагам със същия списък. Предположих, че ще използваш някое от потребителските имена на полицай с голям достъп до информация.
– Какво искаш?
– Кой е Залаченко, от когото се интересуваш?
– НТР.
–?
– Не е твоя работа.
– Какво става?
– Fuck you, Plague.
– Мислех, че аз съм социален инвалид, както обикновено сама казваш. Ако трябва да вярвам на вестниците, то на твоя фон изглеждам напълно нормален.
– „І“.
– Среден пръст и за теб. Имаш ли нужда от помощ?
Лисбет се поколеба за миг. Първо Блумквист, а сега и Plague. Потокът от желаещи да я спасяват не секваше. Проблемът с Plague беше, че бе сто и шейсет килограмов самотник, който комуникираше с околния свят главно чрез интернет и караше Лисбет Саландер да изглежда като свръхсоциална. Тъй като тя не му отговори, Plague ѝ написа още едно съобщение.
– Още ли си там? Имаш ли нужда от помощ, за да се измъкнеш от страната?
– Не.
– Защо ги застреля?
– Майната ти.
– Смяташ ли да убиеш и други, или да се успокоя? Аз вероятно съм единственият човек, който може да те открие.
– Не е нужно да се притесняваш, стига да не се бъркаш.
– Не се притеснявам. Прати ми писмо в хотмейла, ако имаш нужда от нещо. Оръжие? Нов паспорт?
– Ти си социопат.
– Ами ти тогава какво си?
Лисбет изключи айсикюто, седна на дивана и се замисли. След десет минути пусна компютъра си отново и изпрати писмо до електронния адрес на Plague в хотмейл.
„Прокурор Ричард Екстрьом, ръководителят на предварителното разследване, живее в Тебю. Женен е и има две деца. В дома му има прокаран високоскоростен интернет. Имам нужда от достъп до лаптопа или домашния му компютър в реално време. Тоест hostile takeover с огледално копие на твърдия му диск.“
Знаеше, че самият Plague рядко напуска апартамента си в Сундбюберг, така че се надяваше да изрови някой пъпчив тийнейджър, който да свърши работата на място. Не подписа писмото. Нямаше нужда. Отговори ѝ отново по айсикю петнайсет минути по-късно.
– Колко плащаш?
– 10 000 по сметката ти плюс евентуални разходи и 5000 за асистента ти.
– Ще ти съобщя след малко.
ПОЛУЧИ ОТГОВОР ОТ Plague в четвъртък сутринта. Електронното писмо съдържаше единствено ftp адрес. Лисбет се изуми. Не бе очаквала резултат в близките две седмици. Да проникнеш незаконно по подобен начин в нечий компютър, дори и с помощта на гениалната програма на Plague и специално изработения хардуер, бе труден процес, който се състоеше в тайно изпращане на информация, килобайт по килобайт, в нечий компютър с цел създаването на проста програма. Колко време щеше да отнеме процесът, зависеше от това колко често Екстрьом използваше компютъра си. Бяха необходими и още няколко дни, докато цялата информация от твърдия му диск бъде копирана. Изпълнението на процедурата в рамките на четирийсет и осем часа не само беше същинско чудо, но и на теория бе невъзможно. Лисбет беше впечатлена. Изпрати му съобщение по айсикю.
– Как го постигна?
– Четирима души в домакинството имат компютри. Можеш ли да си представиш – нямат защитна стена. Сигурността е на нулево ниво. Трябваше единствено да пъхнем кабела и да започнем да качваме информация. Разходите ми са 6000. Можеш ли да си го позволиш?
– Да. Ще получиш и бонус за бързо свършена работа.
Тя се поколеба за миг, след което направи интернет превод в размер на 30 000 крони по сметката на Plague. Не искаше да го изплаши с надути суми. След това седна на стола си от ИКЕА, модел „Верксам“, и проникна в лаптопа на прокурор Екстрьом.
За един час успя да прочете всички доклади, които Ян Бублански бе изпратил на ръководителя на предварителното разследване. Заподозря, че подобни доклади не би трябвало да напускат сградата на полицията, но Екстрьом чисто и просто пренебрегваше разпоредбите, след като работеше от вкъщи при незащитена интернет връзка.
Това за пореден път доказваше тезата, че нито една система за сигурност не може да функционира добре при наличието на глупави служители. В компютъра на Екстрьом тя откри изключително важна информация.
Първо разбра, че Драган Армански е предоставил на Бублански двама служители напълно безплатно, което на практика означаваше, че „Милтън Секюрити“ спонсорираше преследването ѝ. Задачата им бе по всякакъв начин да спомогнат за залавянето на Лисбет Саландер. „Благодаря, Армански. Няма да го забравя.“ Помръкна, когато откри кои бяха въпросните служители. Според нея Буман беше кон с капаци, но поне се държеше коректно с нея. Никлас Ериксон бе корумпирана нула, която бе използвала статуса си в „Милтън Секюрити“, за да измами един от клиентите на компанията.