Пътят на кралете (том II)

Отстрани Тефт изхъмка.

Каладин се обърна към Моаш.

— Защо се отнасят с нас така, Моаш? Защото знаят, че трябва да са по-добри от това, което са в момента. Защото виждат дисциплина сред мостовите и това ги притеснява. Вместо да поправят себе си, те тръгват по по-лекия път и ни се присмиват.

— Войниците на Далинар Колин не се държат така — намеси се Белязаният току иззад гърба на Каладин. — Неговите хора маршируват в прави редици. В лагера им има ред. Ако са на пост, не остават с разпасана униформа и не се размотават.

Няма ли да спра да слушам за проклетия Далинар Колин?, запита се Каладин.

Така говореха и за Амарам. Колко леко бе да не видиш едно черно сърце, ако е облечено в огладена униформа и в репутация на честен човек.

Няколко часа по-късно изпотените и изтощени мостови изкачиха наклона към дърводелския двор. Оставиха моста си на мястото му. Ставаше късно; Каладин трябваше веднага да купи храна, ако искаха да имат продукти за вечерната яхния. Избърса ръцете си в кърпата, докато хората от Мост Четири се строяваха.

— Освободени сте за вечерни дейности. Утре рано сутринта сме на пропастна служба. Сутрешните упражнения с моста трябва да бъдат отложени за късния следобед.

Мостовите кимнаха, след което Моаш вдигна ръка. Хората като един вдигнаха ръце и ги кръстосаха — китките допрени, дланите свити в юмрук. Приличаше на упражнявано движение. После се разотидоха.

Каладин вдигна вежда и напъха кърпата в колана си. Тефт стоеше усмихнат.

— Какво беше това?

— Хората искаха поздрав — отвърна Тефт. — Не можем да ползваме редовния военен поздрав — копиеносците ще решат, че се вземаме за прекалено голяма работа. Та ги научих на поздрава на стария ми взвод.

— Кога?

— Тази сутрин. Докато вземаше разписанието ни от Хашал.

Каладин се усмихна. Странно бе, че още можеше да го прави. Наоколо останалите деветнадесет мостови отряда от днешния пробег пускаха мостовете си един по един. Нима някога Мост Четири бе изглеждал като тях, с рошавите им бради и мрачни физиономии? Хората в другите отряди не си говореха един на друг. Неколцина поглеждаха Каладин, докато минаваше, но веднага свеждаха очи, щом усетеха, че ги наблюдава. Вече не се отнасяха към Мост Четири с някогашното презрение. Странното бе, че вече гледаха на хората на Каладин като на всички останали в лагера — като на по-горни от тях. Стараеха се да не привличат вниманието му.

Горките глупци, рече си той. Дали щеше да успее да убеди Хашал да вземе неколцина в Мост Четири? Можеше да използва допълнителните хора; видът на смазаните им фигури му късаше сърцето.

— Познат ми е този поглед, момко — каза Тефт. — Защо трябва да помагаш на всички?