Пътят на кралете (том II)

Заплахата отмина.

— Татко — каза Адолин, също коленичи до него и свали шлема си. Шарената коса на младежа бе разрошена и лъщеше от пот. — В името на Бурята! Уплаши ме! Добре ли си?

Далинар свали своя шлем и приятният хладен ветрец облекчи запотеното му лице. Пое дълбоко въздух и кимна:

— Съвсем навреме… много добре, синко.

Адолин му помогна да се изправи.

— Трябваше да си пробия път през цялата армия на паршендите. Без да съм непочтителен, татко, какво, в името на Бурята, те накара да направиш това нещо?

— Знам, че мога да ти оставя армията, ако загина — отвърна Далинар и потупа сина си по рамото. Бронята иззвънтя.

Адолин видя гърба на Бронята на баща си и очите му се разшириха.

— Зле?

— Изглежда, сякаш се държи на честна дума — каза Адолин. — Изпускаш Светлина като винен мях, на който са се упражнявали стрелци с лък.

Далинар кимна и въздъхна. Усещаше Бронята си разбита. Сигурно щеше да се наложи да я свали, преди да се върнат в лагера, за да не замръзне върху него.

Край тях няколко войници изваждаха Садеас от Бронята му. Бе толкова разбита, че Светлината й бе изчерпана, освен няколко тънички струйки. Можеше да се поправи, но щеше да е скъпо — възстановяването на Броните обикновено чупеше скъпоценните камъни, от които черпеха Светлината си.

Войниците свалиха шлема на Садеас и Далинар с облекчение видя как бившият му приятел премигва и се оглежда объркано, но е невредим. Бе порязан от паршендски меч на бедрото и имаше няколко драскотини по гърдите.

Садеас погледна Далинар и Адолин. Далинар се стегна и очакваше упреци — бе станало само заради настояването му да се бият с две армии на платото. Това беше накарало паршендите да доведат още една войска. Далинар трябваше да изпрати разузнавачи да следят за нещо такова.

Садеас обаче се усмихна широко.

— Отче на Бурите, това беше сериозно! Как се развива сражението?

— Паршендите са разбити — отвърна Адолин. — Последни се биха тези около теб. Сега хората ни изрязват скъпоценното ядро. Денят е наш.

— Отново печелим! — каза Садеас триумфиращо. — Далинар, оказва се, че понякога състареният ти мозък можел да даде една-две добри идеи!

— На една възраст сме, Садеас — отговори Далинар. Куриерите идваха и носеха докладите от различните участъци на бойното поле.

— Кажете на всички — обяви Садеас. — Тази вечер всичките ми войници ще празнуват, като че ли са светлооки!

Усмихна се, когато войниците му го изправиха на крака, а Адолин отиде да събира отчетите от разузнаването. Садеас отклони помощта, заяви, че може да стои прав въпреки раната си, и започна да вика своите офицери.

Далинар се обърна да потърси Храбрец и да нареди да се погрижат за раната му. Тогава Садеас го хвана за ръката.