Пътят на кралете (том II)

— И целият свят бе разбит! — извика Картите, изви гръб, очите му широко отворени, с петънца от червена слюнка на бузите. — Скалите се тресяха под стъпките им, а камъните се издигнаха към небесата. Ние умираме! Ние умираме!

Сгърчи се за последен път и светлината в очите му угасна. Каладин седна, върху ръцете му се бе стекла алена кръв; камата, която бе използвал като хирургически инструмент, се изплъзна от пръстите му и леко се удари в камъка. Някога приветливият човек лежеше на камъните на някакво плато, раната от стрела от лявата страна на гърдите му бе отворена, разрязала родилния белег, за който той твърдеше, че изглеждал като Алеткар.

Взема ги един по един. Отваря ги и източва кръвта им. Ние не сме нищо повече от торбички с кръв. После умираме и я разсипваме по камъните като порой при буря.

Докато не остана само аз. Само аз оставам.

Слой кожа, после слой мазнина, после слой мускули, после слой кости. Това представляваха хората.

От другата страна на пропастта битката бе в разгара си. Можеше да се води и в друго кралство — дотолкова незабелязани оставаха мостовите. Умрете, умрете, умрете, а после се махнете от пътя ни.

Хората от Мост Четири стояха смълчани в кръг около Каладин.

— Какво каза той накрая? — попита Белязаният. — Че скалите се тресат?

— Нищо — отвърна дебелоръкият Йейк. — Просто бълнуване на умиращ. Понякога се случва с хората.

— Напоследък май по-често — намеси се Тефт. Придържаше с едната си ръка другата, набързо превързана заради рана от стрела. Нямаше скоро да носи отново моста. Смъртта на Картите и на Арик ги остави само двадесет и шест души. Едвам стигаха за носенето. По-голямата тежест беше осезаема и им беше трудно да се движат заедно с останалите мостови отряди. Още няколко убити и щяха да имат сериозни неприятности.

Трябваше да съм по-бърз. С тези думи в ума си Каладин погледна към Картите, разрязан, вътрешностите му съхнат на слънцето. Острието на стрелата бе пробило белия му дроб и се беше впило в гръбначния стълб. Би ли могъл Лирин да го спаси? Ако Каладин бе отишъл да учи в Карбрант, както баща му искаше, щеше ли да научи достатъчно — да знае достатъчно — за да предотвратява смърти като тази?