Пътят на кралете (том II)

Очите изгаряха, мечовете стърчаха към небето, паршендите пееха. Сгъстеността на строя им — те се блъскаха едни други там, където удряха войските на Садеас — им пречеше. Но не и на Далинар. Не се безпокоеше от приятелски удари или от засядане на оръжието си в нечие тяло или броня. Ако на пътя му се изпречваха мъртви тела, той минаваше през тях — мъртвата плът се режеше като стомана или дърво.

Кръвта на паршендите плискаше във въздуха, а Далинар убиваше, сечеше, после си пробиваше път през блъсканицата. Мечът косеше от рамото до страната, напред и назад, а от време на време Далинар се обръщаше, за да замахне срещу тези, които се опитваха да го убият откъм гърба.

Спъна се в ивица зелен плат. Знамето на Садеас. Далинар се завъртя и се огледа. Зад себе си бе оставил редица от трупове; други от паршендите я заобикаляха бързо, но внимателно и се насочваха към него. Освен откъм лявата му страна. Нито един от паршендите от нея не се обърна срещу него.

Садеас! Далинар скочи и започна да покосява паршендите откъм гърба. Една група се бе скупчила в кръг и удряше върху нещо на земята. Това нещо изпускаше Светлина на Бурята.

Съвсем наблизо лежеше захвърлен голям боен чук за Броненосец, паднал на мястото, където Садеас го бе изпуснал. Далинар отново скочи, остави Меча си и грабна чука. Изрева и го стовари върху групата, натъркаля десетина паршенди настрани, обърна се и замахна на другата страна. Във въздуха хвръкнаха полетелите назад тела.

При толкова близък бой чукът вършеше по-добра работа; Острието просто щеше да убие хората, да остави труповете им на земята и те да продължат да притискат Садеас. Чукът направо отхвърляше телата настрани. Далинар скокна в средата на мястото, което току-що бе разчистил, и стъпи разкрачен над тялото на Садеас. Отново призова Меча си, замахна с чука и разпръсна неприятелските войници.

На деветия удар на сърцето хвърли чука в лицето на един от паршендите и остави Заклеващия да се върне в ръцете му. Веднага зае Вятърна позиция и погледна надолу. Бронята на Садеас изпускаше Светлина от десетина счупвания и пукнатини. Нагръдникът бе напълно строшен; стърчаха счупени и назъбени парчета метал, а отдолу се виждаше униформата. От дупките излизаха струйки светъл дим.

Нямаше време да проверява жив ли е още. Сега паршендите виждаха в ръцете си не един, а двама Броненосци, и се нахвърлиха на Далинар. Войниците им падаха един след друг, а Далинар ги избиваше със замахвания и защитаваше пространството около себе си.

Не можеше да ги спре. Бронята му получи удари, най-вече по налакътниците и по гърба. Напука се като кристал под много силен натиск.

Той изръмжа и посече четирима паршенди, докато други двама го удариха отзад и бронята му се разтърси. Завъртя се и уби единия, а другият едвам се измъкна от обхвата му. Далинар започна да се задъхва и при по-бързите движения оставяше ивици Светлина във въздуха. Усещаше се като окървавен хищник, който опитва да отблъсне хиляда други хищници наведнъж.