Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Милен искаше да се върне във Франция. Повече не издържам самотата, не издържам да работя без почивка, не издържам да ме пипат по носа, защото съм чужденка, не издържам вечните им кара-окета по телевизията! Искам си анжуйската атмосфера.
Най-ужасни бяха неделите. Тя се излежаваше колкото може по-дълго. Размотаваше се и със закуската, къпеше се, изчиташе вестниците, отбелязваше някой адрес, пробваше нов грим, прическа, търсеше идеи, които да изкопира. После правеше малко гимнастика. Беше си купила програмата на Синди Крауфорд „Фитнес“. Е, Синди нямаше да кисне в Китай. Щеше да си тръгне бързешком.
Да, но как да го направя? Да изчезна и да зарежа парите си тук?
Изключено.
Да потърся убежище във френското консулство? Да им разкажа всичко и да поискам да ми издадат нов паспорт? Уей ще разбере и ще ме накаже. Може да си тръгна в запечатан цинков ковчег. Още повече че нямам близки във Франция, които да ме потърсят.
Ще се опитам да приспя подозрителността на Уей... За да ми върне паспорта. Идеалното би било да поделям времето си между Франция и Китай.
Това не оправя нещата. Няма да мога да живея разчекната между Блоа и Шанхай. На Уей му е ясно и затова не ме пуска.
Той продължаваше да й обяснява, че била с крехка психика, че била неуравновесена. Наистина започваше да се чувства неуравновесена, след като непрекъснато й го набиваше в главата. Накрая ще му повярва. И това ще бъде нейният край. Окончателно ще превърти.
Уей приключваше с твърдението, че тя трябва да му вярва, да се осланя на него, той я е направил богата, без него щяла да бъде нищо. Работете, работете, това е добре за здравето, ако престанете, ще... Той притискаше ръце зад гърба си, имитирайки, че й надяват усмирителна риза. После плясваше два пъти толкова силно, че ушите й писваха. Тя потръпваше и млъкваше.
Тъгата я връхлиташе към седем вечерта. Ужасно време. Слънцето залязваше сред небостъргачите от стъкло и бетон, припламваше в сиво-розовия облак от замърсен въздух. Не бе виждала синьо небе от девет месеца! Отлично си спомняше последния път, когато зърна над главата си малки късчета небе: синоптиците предупредиха за тайфун и вятърът беше изчистил небето! Задушаваше се, не издържаше да живее така. у
1
Кювелие (7-1389) - френски трубадур. Автор на „Балади“ и „Хроника в рими“ за Бертран дю Геклен. - Б. пр.
2
Копнежът се пробужда бавно, но в наши дни всички бързат, защото, ако искаш да оцелееш, трябва да си бърз (англ.). - Б. пр.
Неделята на 24-ти май беше като всички останали недели.
Още една неделя, въздъхна тя.
Щеше да напише писмо. Вече не й беше забавно. Преди си играеше на майка, съчиняваше си истории, беше заминала зад граница, за да може да плаща образованието на децата си, да ги издържа. Сега вече не знаеше какво да си изсмуква от пръстите. Какъв смисъл имаше да стои тук като затворничка?
В понеделник ще вечеря с един французин, който произвежда играчки в Китай и ги продава на супермаркетите във Франция. В четвъртък той щеше да лети обратно за Париж. Тя искаше да чуе свежи вести, а не новини от интернет. Искаше да го разпита как изглеждат улиците сега, какви песни са на мода и кой е фаворитът за сезона в „Нова звезда“ на канал М6; интересуваше се от последния диск на Рафаел, дали дънките все още се носят тип кюнец, или сега са чарлстон? А франзелата поскъпнала ли е? В това се изразяваше животът й, късчета от живота, които й се предлагаха към вечерята в ресторанта. Живот по съвместителство. Запознаваше се с мъже по интернет. Изборът беше пребогат. Те оставаха впечатлени от успехите й, от апартамента й. Тя не очакваше нищо от тях, само моментна разтуха, и те продължаваха по пътя си. Каква беше песента на баба й? За малките куклички: хоп, и се врътват.