Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Изпълненото с копнеж изражение изчезна от лицето на Ви, заменено от ледена маска, която при тези обстоятелства беше направо плашеща.
-Ти си единственият приятел, който някога съм имал... -Отново онзи ужасяващ смях. - Въпреки останалите от Братството, ти си единственият, с когото бях наистина близък. Честно казано, никак не ме бива с връзките. Но с теб беше различно.
-Ви, и при мен е така. Но какво ще кажеш да слезеш...
-Ти не беше като другите. Изобщо не те беше грижа, че съм различен. Другите, те... те ме ненавиждаха, защото бях различен. Не че това има значение. Те всички са мъртви. Мъртви, мъртви...
Бъч нямаше никаква представа какви ги дрънка Ви, но и не го интересуваше. Единственото, което имаше значение, беше, че говореше в минало време.
-Аз все още съм ти приятел. Винаги ще ти бъда приятел.
-Винаги... Каква смешна дума - винаги.
Краката на Ви се огънаха и той се свлече на колене, като едва успя да запази равновесие. Бъч пристъпи напред.
-Не се приближавай, ченге. Стой, където си! - Ви остави бутилката с водка на парапета и прокара пръсти по гърлото й. -Тя добре се погрижи за мен.
-Защо не пийнем заедно, а?
-Не. Но можеш да довършиш каквото е останало.
Диамантените очи на Ви се повдигнаха и левият ирис започна да се разширява, докато не погълна цялото око. Последва дълго мълчание, нарушено най-сетне от смеха на Ви.
-Знаеш ли, вече не виждам абсолютно нищо... Колкото и да се опитвам, колкото и да се мъча, аз съм сляп. Незрящ в бъдещето - при тези думи той сведе поглед към тялото си. - И въпреки това продължавам да светя... като някоя от онези шибани лампи с формата на гъска, която включваш в контакта и тя цялата засиява.
-Ви...
-Ти си добър ирландец, нали? Бъч кимна и Ви продължи:
-Ирландец, ирландец... чакай да помисля. Да... Погледът на Ви се проясни и той продължи пресекливо:
- Нека пътят се надигне да те посрещне. Нека вятърът винаги бъде попътен. Нека слънце да сгрява лицето ти и дъжд да напоява нивите ти. И... мой най-скъпи приятелю, докато отново се срещнем, нека ръката на Господ те закриля.
И с едно мощно движение Ви отскочи назад и изчезна.
ДЖОН, ТРЯБВА ДА ПОГОВОРИМ. Джон вдигна поглед и видя как Рот влиза в кабинета и затваря вратата след себе си. Ако се съдеше по вида му, явно ставаше въпрос за нещо страшно сериозно.
Оставяйки настрани учебника си по Древния език, Джон се приготви да посрещне удара. Господи, ами ако беше новината, която вече три месеца чакаше с ужас?
Рот заобиколи писалището и завъртя трона си, така че да е лице в лице с Джон, после седна и си пое дълбоко дъх.
„Да, това е. Тор е мъртъв и те са открили тялото му. " Рот се намръщи.
-Надушвам страха и мъката ти, синко. Напълно разбираеми са при тези обстоятелства. Погребението ще е след три дни.
Джон преглътна мъчително и обви раменете си с ръце, усетил как някакъв черен вихър се надига около него и помита целия му свят.
-Родителите на съученика ти помолиха всички от класа да присъстват.
Джон рязко вдигна глава.
-Какво? - беззвучно оформиха устните му.
-Съученикът ти, Хърт. Не преживя преобразяването. Почина снощи.
Значи Тор не беше мъртъв?
Джон с усилие се върна от ръба на бездната, в която едва не пропадна само за да установи, че наднича в друга, също толкова страшна. Един от съучениците му беше умрял по време на преобразяването си?
-Мислех, че си чул.
Джон поклати глава и се замисли за Хърт. Не го познаваше особено добре и все пак...
-Понякога се случва, Джон. Но ти няма защо да се тревожиш. Ние ще се погрижим добре за теб.
Някой беше умрял по време на преобразяването си. По дяволите. ..
Последва дълго мълчание. Най-сетне Рот подпря лакти на коленете си и се приведе напред. Лъскавата му черна коса падна над рамото му и докосна обутите му в кожени панталони бедра.
-Слушай, Джон, време е да помислим за това, кой ще ти помогне по време на преобразяването ти. Нали се сещаш, от кого ще пиеш.
Джон си спомни Сарел, която лесърите бяха убили заедно с Уелси, и сърцето му се сви. От нея трябваше да пие, когато настъпеше моментът.
-Имаме две възможности, синко. Може да ти потърсим някое момиче отвън. Бела познава семейства, които имат дъщери, и... какво пък, може дори да се обвържеш с една от тях - каза Рот, но усети как тялото на Джон се напрегна и побърза да добави: - Все пак, ако трябва да съм честен, това не е възможността, която аз бих избрал. Може да се окаже малко трудно да я доведем навреме. Фриц ще трябва да я докара с колата, а когато започне преобразяването, всяка минута е ценна. Но ако искаш...