Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
-Точно за това искам да поговоря с Ви.
-Добре. Ви знае всичко.
Рейдж пъхна ключовете от кадилака в ръката му и като го потупа по рамото, добави:
-Обади се, ако ти потрябвам за нещо.
След като Холивуд се дематериализира, Бъч влезе във фоайето, помаха на охранителя и влезе в асансьора. Докато се изкачваше нагоре, което отне цяла вечност, си мислеше за злото във вените си. Кръвта му отново беше черна, сигурен бе в това. И целият вонеше на бебешка пудра.
Излезе от асансьора, чувствайки се като прокажен, и беше посрещнат от тътнещите звуци на „СЬюкеп N Веег" на Лудакрис.
-Ви? - извика той, блъскайки по вратата.
Отговор не последва. По дяволите. Веднъж вече беше нахлул при Ви в неподходящ момент...
По някаква причина вратата изщрака и се открехна едва-ед-ва. Бъч я побутна и рапът, долитащ отвътре, се засили, но не можа да заглуши полицейските му инстинкти, които изведнъж се обадиха предупредително.
-Вишъс?
Той прекрачи прага и бе блъснат от силен повей на вятъра, долетял откъм отворената стъклена врата на терасата.
-Ехо... Ви?
Бъч погледна към бара. Върху мраморния плот имаше две празни бутилки от водка и три капачки. Аха, тук е имало запой.
Бъч се запъти към терасата, като очакваше да завари Вишъс, проснат върху някой шезлонг, мъртвопиян.
Вместо това налетя на сцена, сякаш извадена от филм на ужасите - чисто гол, Вишъс се беше покачил върху парапета на терасата и се поклащаше на вятъра... а от тялото му струеше светлина.
-Исусе Христе... Ви!
Ви се обърна рязко и разпери сияещите си ръце. С налудничава усмивка той бавно се завъртя.
-Готино, а? Сега е навсякъде по мен - каза той и като надигна бутилката с водка, отпи голяма глътка. - Мислиш ли, че ще се опитат да ме завържат и да покрият всеки сантиметър от кожата ми с татуировки?
Бъч бавно прекоси терасата.
-Ви... какво ще кажеш да те свалим оттам, а?
-Защо? Бас държа, че съм достатъчно умен, за да полетя. Ви погледна през рамо към улицата трийсет етажа под него.
Докато се олюляваше напред-назад от поривите на вятъра, тялото му беше поразяващо красиво.
-Да, такъв шибан гений съм, че сто процента мога да надхитря дори гравитацията. Искаш ли да ти покажа?
-Ви...
По дяволите!
-Ви, приятелю, слез оттам.
Вишъс го погледна и сбърчи вежди, сякаш изведнъж беше изтрезнял.
-Миришеш като лесър, съквартиранте.
-Знам.
-Защо така?
-Ще ти кажа, ако слезеш.
-Подкупваш ме, а? - Ви отпи още една глътка „Сива гъска". - Само че аз не искам да слизам, Бъч. Искам да полетя... да полетя далеч оттук.
Той вдигна глава към небето и залитна... но успя да запази равновесие, като размаха бутилката в ръката си.
Опа... беше на косъм.
-Вишъс... Боже...
-Е, ченге, Омега отново е в теб, така ли? И кръвта ти пак е черна? - Ви отметна косата си от очите. Татуировките на слепоочието му направо грееха от сиянието на кожата под тях. - И въпреки това ти не си изначално зъл. Как го каза тя? А, да... истинското зло се крие не в тялото, а в душата. А ти, Бъч 0'Нийл, имаш добра душа. По-добра от моята при всички случаи.
-Вишъс, слез оттам. Веднага...
-Аз те харесах, ченге. От мига, в който те видях за първи път. Не... не точно от първия миг... тогава исках да те убия. Но после те харесах. Много.
Господи, Бъч никога не беше виждал изражение като онова, което се изписа по лицето на Вишъс при тези думи. Печално... Нежно... Но най-вече - изпълнено с копнеж.
-Видях те с нея, Бъч. Видях те... как правиш любов с нея.
-Какво?
-Мариса. Видях те отгоре й, там, в клиниката - Ви размаха сияещата си ръка напред-назад. - Беше нередно, знам, и наистина съжалявам... но просто не можех да извърна очи. Бяхте толкова красиви заедно и аз исках... мамка му, каквото и да бе това между вас. Исках да изпитам същото. Да, поне веднъж исках да разбера какво е да правиш нормален секс с някого, когото обичаш - Вишъс се изсмя ужасяващо и продължи: - Е, онова, което искам, не е точно нормално, нали? Ще извиниш ли моята извратеност? Моята срамна и възмутителна перверзност? Мамка му... унижавам и двама ни...
Бъч беше готов да каже абсолютно всичко, само за да убеди приятеля си да слезе от парапета, но имаше чувството, че той наистина бе отвратен от себе си. Което беше адски глупаво. Никой не може да заповядва на сърцето си, а Бъч изобщо не се чувстваше застрашен от признанието на Ви. Всъщност не беше дори учуден.
-Ви, приятелю, всичко е наред. Между теб и мен... всичко е наред.