Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
След известно време той най-сетне успя да повали един от лесърите на земята и като го възседна, посегна към ножа си. После обаче спря, завладян от нужда, която бе по-силна от него. Вместо да извади оръжието си, той се наведе напред, доближи лице на сантиметри от лицето на убиеца и го подчини със силата на погледа си. Очите на лесъра едва не изскочиха от орбитите си, когато устата на Бъч се отвори.
-Бъч? Какво правиш? - долетя гласът на Рейдж сякаш от много далеч. - Аз се оправих с другите двама. Просто го пронижи. Бъч? Пронижи го!
Все така надвесен над жертвата си, Бъч почувства прилив на сила, която обаче не се дължеше на тялото му, а на мрака в него. Започна полека, вдишването беше бавно и предпазливо... и сякаш никога нямаше да спре. Дълго, протяжно поемане на дъх, което постепенно ставаше все по-мощно, докато чернотата премина от лесъра в него и това най-чисто зло, самата същност на Омега, се вля в тялото на Бъч. Той преглътна отвратителния черен облак и го усети да изпълва вените му и да полепва по костите му. В същия миг тялото на лесъра се превърна в сива мъгла и се стопи.
-Какво, по дяволите, беше това? - ахна Рейдж.
Ван спря в началото на уличката и се вслуша в инстинкта си, който настойчиво го съветваше да потъне в сенките. Беше дошъл готов за битка, повикан от един лесър, според когото тук имало схватка с двама от Братството. Но когато Ван пристигна, пред очите му се разкри нещо, което изглеждаше нереално.
Огромен вампир бе затиснал един лесър под себе си и като прикова погледа му... изсмука самото му същество и го превърна в нищо.
Докато пелената от пепел се посипваше по мръсния паваж, Ван чу русият вампир да казва: - Какво, по дяволите, беше това?
В този миг другият вампир вдигна глава и погледна право към Ван, въпреки че мракът напълно го скриваше.
Мили Боже... това беше онзи, когото търсеха. Ченгето. Ван беше виждал снимката му в интернет и в статиите във вестника. Само дето онзи от снимката беше човек, а този със сигурност беше вампир.
- Има още един - дрезгаво каза вампирът и немощно посочи към Ван. - Ето там.
Ван побягна, тъй като нямаше никакво желание да бъде убит. Определено трябваше да съобщи на господин X. за това.
НА ОКОЛО ПОЛОВИН МИЛЯ ОТТАМ, В АПАРТАМЕНТА СИ С изглед към реката, Вишъс отвори нова бутилка „Сива гъска". Докато си сипваше поредното питие под съпровода на рапа, който ехтеше в стаята, погледът му попадна върху двете празни еднолитрови бутилка на бара.
Много скоро към тях щеше да се присъедини още една. Ви взе кристалната си чаша и новата бутилка с водка и се отправи към стъклената врата на терасата. Отключи я със силата на волята си и я отвори.
Блъсна го студен вятър, но той се усмихна, отпи голяма глътка и излезе навън, обхождайки с поглед нощното небе. Ама какъв лъжец беше само! Направо страхотен. Всички мислеха, че е добре, защото беше успял да скрие дребните си проблеми. Носеше бейзболна шапка, та никой да не види, че окото му продължава да играе. Навиваше ръчния си часовник да звъни на всеки половин час, за да не позволи на кошмара да го изненада. Хранеше се, макар да не беше гладен. Смееше се, макар да не му беше смешно. И през цялото време пушеше като комин. Дори беше стигнал дотам, да излъже Рот в очите. Когато кралят го попита как е, Ви срещна погледа му и замислено отговори, че макар все още да му е трудно да заспи, кошмарът си е отишъл и той се чувства много по-добре.
Пълни глупости. Беше като стъкло, покрито с безброй пукнатини. Достатъчно беше едно леко почукване и той щеше да се пръсне на хиляди късчета.
И то не само защото виденията му го бяха напуснали, нито заради повтарящия се кошмар. Е, да, тези неща също го тревожеха, но Ви знаеше, че и без тях щеше да се чувства по същия начин. Гледката на Бъч и Мариса го убиваше. По дяволите, не беше, защото завиждаше на щастието им или нещо такова. Напротив, адски се радваше, че нещата бяха сработили и дори мъничко бе започнал да харесва Мариса. Просто му причиняваше болка да е близо до тях.
Проблемът беше, че колкото и да бе неуместно и даже плашещо, в неговите очи Бъч... му принадлежеше. Беше живял с него месеци наред. Беше го спасил, когато лесърите едва не го убиха. Беше го изцелил.
И именно неговите ръце бяха превърнали Бъч във вампир.
Вишъс изруга и се облегна на парапета. Бутилката издрънча, когато той я остави пред себе си и олюлявайки се, надигна чашата си. О, почакай... тя бе почти празна. Ви взе шишето и я напълни, разливайки част от водката навън, после отново върна бутилката на парапета.