Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
-Хавърс?
-Направила си забележителни неща с това заведение.
-Тепърва ни предстои много работа. И това е защитен дом, не заведение. Е, защо си тук?
Хавърс се прокашля.
-Идвам по молба на Съвета на принцепсите. На следващото заседание ще гласуваме предложението за задължителна изолация. Председателят каза, че от една седмица се опитва да се свърже с теб, но ти така и не си върнала обаждането му.
-Както виждаш, имам страшно много работа.
-Но те не могат да гласуват, ако всички членове на Съвета не присъстват.
-Да ме изключат тогава. Всъщност учудвам се, че все още не са намерили начин да го сторят.
-Ти принадлежиш към един от шестте родове основоположници. Според съществуващите закони не можеш да бъдеш изключена от Съвета.
-Колко неудобно за тях! Въпреки това, надявам се и сам разбираш, че тази вечер не мога да дойда.
-Не съм споменал дата.
-Както казах, заета съм.
-Мариса, ако не си съгласна с предложението, можеш да изложиш мнението си по време на обсъждането. Така всички ще те чуят.
-И всички, които имат правото да гласуват, са „за", така ли?
-Важно е жените да бъдат в безопасност.
Погледът на Мариса се вледени.
-И все пак ти ме изхвърли от единствения дом, който имах, само половин час преди зазоряване. Какво означава това - че оттогава изведнъж си се загрижил за нашия пол или че за теб аз не съм жена?
Хавърс има благоприличието да се изчерви.
-Тогава не бях на себе си.
-На мен ми се стори напълно спокоен.
-Мариса, съжалявам... Мариса рязко махна с ръка.
-Достатъчно. Не искам да говорим за това.
-Така да бъде. Но не бива да спъваш Съвета само за да си отмъстиш на мен.
Хавърс си намести папийонката и за миг Мариса зърна пръстена със семейния им печат на кутрето му. Господи... как бяха стигнали дотук? Спомни си деня, когато Хавърс се роди и тя го видя за първи път в обятията на майка им. Толкова сладко бебе. Толкова...
Осенена от внезапна мисъл, Мариса се сепна, после побърза да прикрие шока, който несъмнено се бе изписал по лицето й.
-Добре. Ще дойда на заседанието.
На Хавърс видимо му олекна и той й съобщи кога и къде щеше да се проведе то.
-Благодаря ти. Благодаря ти за това.
-Няма защо - отвърна Мариса с хладна усмивка.
Последва дълга пауза, през която Хавърс оглеждаше панталона и пуловера, с които тя бе облечена, както и купищата листа по бюрото й.
-Изглеждаш различна.
-И съм различна.
По неловкото му, сковано изражение обаче разбра, че той си бе съвсем същият. Хилядократно би предпочел да я види оформена по калъпа на глимерата: изящна дама, начело на някой виден дом. Толкова по-зле за него. Тя се ръководеше от своето ново правило номер едно: правилни или не, решенията в живота си щеше да взема само тя. И никой друг.
Мариса взе мобилния си телефон.
-А сега, ако ме извиниш...
-Бих искал да ти предложа услугите си. Услугите на клиниката, имам предвид. Безплатно - при тези думи Хавърс намести очилата на носа си. - Жените и децата, които отсядат тук, ще се нуждаят от медицински грижи.
-Благодаря ти. Благодаря ти... за това.
-Освен това ще кажа на всички в болницата да си отварят очите за признаци на домашно насилие. Ще насочваме към теб всички случаи, които открием.
-Ще ти бъда наистина задължена. Хавърс наклони глава на една страна.
-Ще се радваме да ти бъдем от помощ.
В този миг телефонът на Мариса иззвъня.
-Довиждане, Хавърс.
Очите му се разшириха и тя си даде сметка, че за първи път през живота си го отпраща.
Но промяната й харесваше, а той... той просто трябваше да свиква с новото разпределение на силите.
Телефонът звънна още веднъж.
-И затвори вратата след себе си, ако нямаш нищо против.
Когато Хавърс излезе, Мариса погледна телефона си и въздъхна облекчено - слава Богу, беше Бъч. Определено имаше нужда да чуе гласа му.
-Здрасти - каза тя. - Никога няма да повярваш кой...
-Можеш ли да дойдеш у дома? Още сега? Мариса стисна телефона с всичка сила.
-Какво не е наред? Ранен ли...
-Добре съм - увери я Бъч, но гласът му беше неестествено спокоен. - Само че бих искал да си дойдеш у дома. Още сега.