Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
-Ей, ченге?
Без да губи ритъма си на тренажора, Бъч погледна към вратата. На прага стоеше Фюри, а под светлината на флуоресцентните лампи великолепната му коса грееше в червено, жълто и кафяво.
-Какво има, Фюри?
Братът се приближи, накуцвайки едва забележимо.
-Рот иска да присъстваш на вечерната ни среща, преди да излезем навън.
Бъч хвърли поглед към Ви, който упорито вдигаше гирите си, забил поглед в пода.
-Защо?
-Просто иска да дойдеш.
-Добре.
След като Фюри си тръгна, Бъч каза:
-Ви, знаеш ли за какво е всичко това?
Съквартирантът му сви рамене.
-Просто трябва да ходиш на срещите.
-Срещите? Имаш предвид всяка вечер?
Вишъс продължаваше да се упражнява с гирите толкова усърдно, че вените на ръцете му се издуха.
-Аха. Всяка вечер.
Когато три часа по-късно двамата с Рейдж се качиха в кадилака и потеглиха нанякъде, Бъч още не можеше да разбере какво точно се беше случило. Знаеше единствено, че седи в колата, облечен в кожени дрехи, препасал дълъг ловджийски нож на хълбока си и с по един „Глок" под всяка мишница.
Бяха го изпратили навън като воин.
Засега беше само пробно, а и трябваше да го обсъди с Мариса, но Бъч определено искаше да се получи. Искаше... да, искаше да се бие. А и братята също го искаха. Бяха го обсъдили най-задълбочено, особено онова с тъмната му страна, и в крайна сметка бяха стигнали до извода, че той има и желание, и необходимите заложби, за да убива лесъри. Те се нуждаеха от още бойци на своя страна във войната си срещу Обществото, така че решиха да опитат.
Докато Рейдж караше към центъра на града, Бъч се взираше през прозореца. Жалко, че Ви почиваше тази вечер. Щеше му се първото му излизане да бъде заедно с него, но поне беше доволен, че съквартиранта му го няма не защото не бе в състояние да излиза, а защото днес бе негов ред да си остане вкъщи. Всъщност напоследък той като че ли спеше много по-добре и Бъч отдавна не го бе чувал да крещи насън.
-Готов ли си? - обади се Рейдж. -Аха.
Бъч направо нямаше търпение да използва новото си тяло, и то точно по този начин - в битка.
Петнайсетина минути по-късно Рейдж паркира зад „Скрий-мърс". Докато вървяха към Десета улица, Бъч изведнъж спря и се приближи до една стена.
-Бъч?
Изправен срещу миналото си, Бъч протегна ръка и докосна черното петно от взрива, унищожил колата на Дариъс. Да... ето къде беше започнало всичко миналото лято. Но докато докосваше влажните грапави тухли, Бъч внезапно почувства, че същинското начало е тук и сега. Истинската му природа беше излязла на повърхността и той най-сетне можеше да бъде онзи, който бе в действителност.
-Добре ли си, мой човек?
-Пълен кръг, Холивуд - каза Бъч и се обърна към своя приятел. - Пълен кръг.
Рейдж го изгледа неразбиращо, но Бъч просто се усмихна и продължи напред.
-Е, как протичат тези ваши патрули? - попита той, когато излязоха на Десета улица.
Обикновено покриваме периметър от около двайсет и пет пресечки, като го обикаляме два пъти. Ние търсим лесърите, те се опитват да открият някой от нас. Битката започва веднага щом...
Бъч изведнъж спря и главата му се завъртя във всички посоки сякаш от само себе си. Горната му устна се повдигна, оголвайки чисто новите му вампирски зъби.
-Рейдж - тихо каза той и Холивуд се разсмя доволно.
-Къде са, ченге?
Вместо отговор, Бъч се втурна към сигнала, който бе доловил, и докато тичаше, почувства истинската мощ, скрита в тялото му, като двигателя на скъп спортен автомобил. Давайки й воля, Бъч се понесе по тъмната улица, следван по петите от Рейдж.
Двамата се движеха в съвършен синхрон. Движеха се като убийци.
След шест пресечки се натъкнаха на трима лесъри, които се бяха спрели в една глуха уличка и обсъждаха нещо. Тримата се обърнаха към тях като един и в мига, в който срещна погледите им, Бъч зърна отвратителния пламък на разпознаването. Както и преди, връзката между тях предизвика ужас у Бъч и объркване у лесърите, които сякаш усетиха, че той е едновременно вампир и един от тях.
В тъмната мръсна уличка битката избухна с яростта на лятна буря и навсякъде се сипеха юмруци и ритници, подобни на светкавици. Бъч получи удари в тялото и лицето си, ала изобщо не им обърна внимание - нито един от тях не бе достатъчно силен. Сякаш мускулите му бяха от стомана, а тялото му бе покрито с броня.