Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Крещейки с пълно гърло, Бъч се хвърли към парапета, надвеси се и погледна надолу, но не видя абсолютно нищо, защото беше прекалено високо, а от тази страна на сградата нямаше нито една запалена лампа. А той самият крещеше толкова оглушително, че определено нямаше как да чуе далечното тупване на тяло върху паважа.
-Вишъс!
О, Господи... ако успееше да слезе достатъчно бързо, би могъл. .. по дяволите, би могъл да откара Ви в клиниката на Хавърс... или нещо друго... каквото и да било. Той се обърна рязко и понечи да се втурне към асансьора...
Вишъс изникна пред него като облян от светлина призрак, безплътно видение, съвършен двойник на единствения истински приятел, който Бъч бе имал някога.
Бъч залитна и от гърдите му се откъсна сърцераздирателен стон.
-Ви...
-Не можах да го направя - каза призракът. Бъч се намръщи.
-Ви?
-Колкото и да се ненавиждам... не искам да умра.
Бъч се вледени. После в него лумна такъв огън, че само дето не засия като тялото на Ви.
-Шибано копеле!
Без дори да се замисли, Бъч се нахвърли отгоре му и го стисна за гърлото.
-Шибано копеле такова! Изкара ми акъла!
Той замахна и заби такъв юмрук в лицето на Вишъс, че ко-калчетата му изпукаха, а после, освирепял от гняв, се приготви да посрещне удара на Ви. Но вместо да се съпротивлява, Вишъс обви ръце около него, наведе глава и просто... рухна, треперейки конвулсивно.
Като продължаваше да го ругае необуздано, Бъч пое тежестта му, придържайки голото му, обляно в светлина тяло, докато студеният вятър бушуваше около тях.
Когато запасът му от ругатни най-сетне се изчерпа, Бъч прошепна в ухото на Ви:
-Ако някога отново ми изиграеш подобен номер, ще те убия собственоръчно. Ясен ли съм?
Мисля, че полудявам - каза Ви във врата му. - Умът е единственото, което винаги досега ме е спасявало, а ето че съм на път да го изгубя... вече го изгубих... с мен е свършено. Единствено той ме е спасявал досега и вече нямам нищо...
Бъч го притисна до себе си и изведнъж почувства как му олеква и как по тялото му се разлива усещане за изцеление и умиротвореност. Не че му обърна особено внимание, тъй като в този момент нещо топло и влажно се стече по яката му. Вероятно бяха сълзи, но Бъч не искаше да привлича вниманието му върху тях. Ако наистина плачеше, Ви и така бе достатъчно ужасен от проявата си на слабост.
Бъч сложи ръка на тила му и прошепна:
-Какво ще кажеш аз да се заема със спасяването ти, докато не си оправиш главата? Аз ще се грижа да си в безопасност.
Когато Вишъс най-сетне кимна, на Бъч изведнъж му просветна. .. Мамка му, беше се докоснал до сиянието, излъчващо се от тялото на приятеля му, и въпреки това не беше обхванат от пламъци. Нямаше и помен от болка. Всъщност... точно така, съвсем ясно усещаше как мракът в него се отцежда от костите и кожата му и се разтваря в бялото сияние на Вишъс. Това беше облекчението, което бе изпитал при допира му и което едва сега забелязваше.
Само че защо не бе лумнал в пламъци?
Изведнъж, незнайно откъде, се разнесе глас:
-Защото така трябва да бъде - мрак и светлина, слети в едно, две половини, събрани в едно цяло.
Бъч и Ви рязко се обърнаха. Скрайб Върджин се рееше над терасата, а черните й одежди не помръдваха, въпреки силните пориви на бръснещия вятър.
-Ето защо не си погълнат от пламъци. И точно затова той те видя от самото начало. - При тези думи тя се усмихна лекичко, макар Бъч да не знаеше откъде бе така сигурен, след като не виждаше лицето й. - Затова съдбата те доведе при нас, Бъч, потомък на Рот, син на Рот. Унищожителят е тук и това си ти. Започва нова ера във войната.
МАРИСА КИМНА И КАТО ПРЕМЕСТИ МОБИЛНИЯ ТЕЛЕФОН НА другото си ухо, прегледа списъка пред себе си.
-Точно така. Трябва ни нещо по-голямо. С поне шест котлона.
Усетила нечие присъствие, тя вдигна глава... И усети, че се вцепенява.
-Може ли... ъ-ъ-ъ... може ли да ви се обадя по-късно? - каза тя в слушалката и затвори, без да изчака отговор. - Хавърс. Как ни откри?
Брат й кимна. Беше облечен както обикновено - спортно сако „Бърбъри", сив панталон и папийонка. Очилата с рогови рамки, които носеше, бяха различни от онези, които Мириса бе свикнала да вижда на носа му. И едновременно с това - съвсем същите.
-Медицинските сестри ми казаха къде си. Мариса се надигна и кръстоса ръце на гърдите си.
-И защо си тук?
Вместо отговор брат й се огледа наоколо и тя беше сигурна, че изобщо не е впечатлен. В кабинета й нямаше нищо друго освен писалище, стол, лаптоп и гол дървен под. Е, и купища хартия, всичките - пълни със задачи, които тя трябваше да свърши. Кабинетът на Хавърс, от друга страна, беше същински храм на познанието и елегантността. Подовете бяха покрити със скъпи килими, а по стените висяха дипломите му от Харвард, както и част от колекцията му картини от Школата на река Хъдсън.