Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
-Веднага тръгвам.
Мариса грабна палтото си, пъхна телефона в джоба си и отиде да намери възрастната прислужница, която съставляваше целия й персонал.
-Трябва да вървя - каза тя, когато я откри.
-Господарке, изглеждате разстроена. Мога ли да ви помогна с нещо?
-Не, благодаря ти. Ще се върна веднага щом мога.
-Аз ще се грижа за всичко, докато ви няма.
Мариса й стисна ръката и забързано излезе навън. Застанала пред къщата в студената пролетна нощ, тя опита да се успокои достатъчно, за да може да се дематериализира. Не сполучи от първия път и реши, че ще трябва да позвъни на Фриц да я вземе - не само че бе разтревожена, но и отдавна не се беше хранила, така че можеше и да не е в състояние да го направи.
В следващия миг обаче се дематериализира пред Дупката и се втурна във вестибюла. Преди да успее да застане пред охранителната камера, вътрешната врата се отвори и насреща й се появи Рот.
-Къде е Бъч? - попита тя.
-Тук съм.
Бъч пристъпи напред, но не отиде при нея. В последвалото гробовно мълчание Мариса бавно прекрачи прага, сякаш въздухът внезапно се беше превърнал в киша и всяка стъпка й струваше неимоверно усилие. Като в някаква мъгла, тя чу Рот да затваря вратата зад нея. С крайчеца на окото си видя Вишъс да се надига иззад компютрите си и да заобикаля бюрото. Тримата мъже се спогледаха, после Бъч протегна ръка.
-Ела тук, Мариса.
Тя взе ръката му и се остави да я отведат до един от компютрите. Върху монитора имаше само текст. Две колони плътно изписан текст.
-Какво е това? - попита тя.
Бъч нежно я сложи да седне и застана зад нея, положил ръце върху раменете й.
-Прочети пасажа в курсив.
-В коя колона?
-Няма значение. Те са еднакви.
Мариса се намръщи и погледът й пробяга върху нещо, което доста приличаше на стихотворение.
Ще дойде един, с който ще настъпи краят на господаря, боец от късните дни, открит в седмата година на двайсет и първия,
и ще го познаят по цифрите, които носи.
С едно повече от компаса ще долавя,
макар и само с четири на дясната,
той има три живота,
две резки отпред
и с едно-единствено черно око
той ще се роди и умре в кладенеца.
Объркана, тя плъзна поглед по текста по-долу и с ужас забеляза изрази като „Общество на лесърите", „въвеждане", „господар". Вдигна очи към заглавието на страницата и потрепери.
-Мили Боже... това е за... лесъри.
Усетил ледения ужас в гласа й, Бъч коленичи до нея.
-Мариса...
-За какво, по дяволите, става дума тук?
-Добър въпрос. На самия него все още му беше трудно да преглътне онова, което бе научил.
-Изглежда... изглежда, че това се отнася за мен.
При тези думи Бъч докосна монитора и погледът му попадна върху осакатения му пръст, онзи, който беше изсъхнал... онзи, който не можеше да изпъне.
Мариса се отдръпна предпазливо от него.
-И какво точно представлява?
Слава Богу, в този момент се намеси Ви.
-Това, което виждаш пред себе си, са два различни превода на Свитъците на Обществото на лесърите. С единия разполагаме отдавна, другият открихме в един лаптоп, който отнехме от убийците преди десетина дни. Свитъците са Наръчникът на Обществото, а онова, което виждаш пред себе си, ние наричаме Пророчество за унищожителя. Знаем за него от поколения, още откакто за първи път се сдобихме с копие от Свитъците.
Досетила се накъде бият, Мариса вдигна ръка към гърлото си и поклати глава.
-Но това са просто някакви отвлечени гатанки. Не може...
-Всички отличителни белези са налице у Бъч - Ви запали цигара и всмукна жадно. - Усеща присъствието на лесърите, така че сега той долавя повече от четирите посоки на света. Кутрето му беше осакатено при преобразяването, така че сега може да използва само четири от пръстите на едната си ръка. Имал е три живота - като дете, като възрастен и сега като вампир. Спокойно можем да кажем, че се е родил в Колдуел, където бе превърнат във вампир. Ала иай-издайнически е белегът на корема му. Той е черното око и една от „двете резки отпред". При положение, че пъпът му е първата.
Мариса се обърна към Рот.
-И какво означава всичко това?
Кралят си пое дълбоко дъх.
-Означава, че Бъч е най-могъщото ни оръжие във войната.
-Как... - гласът на Мариса заглъхна и тя не довърши.