Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Когато изпразни и тази чаша, той се наведе напред и се загледа в улицата далеч под себе си. Главата му се замая и целият свят сякаш се завъртя около него. Изведнъж, насред връхлетелия го хаос, Ви откри най-подходящата дума за страданието, което го измъчваше. Сърцето му беше разбито.
Ама че бъркотия...
Вишъс избухна в ироничен смях - безрадостен звук, удавен почти веднага от бръснещия мартенски вятър.
Той вдигна единия си крак и стъпи върху студения камък. Разпери ръце, за да запази равновесие, и погледът му попадна върху ръката, от която беше свалил ръкавицата. Онова, което видя, го накара да се вцепени от ужас.
-Господи... не...
Господин X. дълго се взира във Ван, преди най-сетне да поклати бавно глава.
-Какво каза?
Двамата стояха в сенките на ъгъла между „Трейд Стрийт" и Четвърта улица. Господин X. беше адски доволен, че са сами. Защото просто не можеше да повярва на ушите си, а не искаше никой от другите да го вижда толкова изумен.
Ван сви рамене.
-Сега е вампир. Приличаше на такъв. Държеше се като такъв. И начаса ме разпозна, макар да нямам представа как изобщо ме видя. А онзи, когото премахна? Това беше най-странното от всичко. Онзи просто се изпари. Въобще не беше като онова, което се случва, когато ти пронижеш един от нас. А другият вампир го гледаше като втрещен. Често ли стават подобни неща?
Нищо подобно не се беше случвало. Особено пък онова с човека, на когото изведнъж му бяха поникнали вампирски зъби. То си беше направо противоестествено, също както и вдишването.
-И те пуснаха да си тръгнеш просто така? - попита господин X.
-Русият се тревожеше за другаря си.
Лоялност. Да, разбира се. Прословутата лоялност на Братството.
-Забеляза ли нещо друго в 0'Нийл? Освен това, че явно е бил превърнат във вампир?
Може би Ван се беше заблудил...
-Ами... ръката му. Нещо с едната му ръка не беше наред. Господин X. почувства как по тялото му пробягва тръпка,
сякаш беше камбана, която някой бе ударил.
-Какво точно не й беше наред? - попита той, като много внимаваше гласът му да звучи спокойно.
Ван вдигна ръка и сгъна кутрето си.
-Нещо такова. Малкият му пръст е извит и някак схванат, все едно не може да го движи.
На коя ръка?
Ъ-ъ-ъ... дясната. Да, на дясната.
Като в някаква мъгла, господин X. се облегна на стената зад себе си. Пророчеството изпълни съзнанието му:
Ще дойде един, с който ще настъпи краят на господаря, боец от късните дни,
открит в седмата година на двайсет и първия,
и ще го познаят по цифрите, които носи.
С едно повече от компаса ще долавя,
макар и само с четири на дясната,
той има три живота,
две резки отпред
и с едно-единствено черно око
той ще се роди и умре в кладенеца.
Господин X. усети, че се разтреперва. По дяволите. По дяволите!
Ако 0'Нийл бе в състояние да надушва лесърите, това би могло да означава, че долавя с едно повече от компаса. А ако не можеше да изпъне кутрето си, това с ръката също съвпадаше. Ами другият белег... чакай малко... мястото, където Омега бе пъхнал късчето от себе си в 0'Нийл... заедно с пъпа му това правеше „две резки". И може би черният белег, който му беше останал, бе окото, за което говореха Свитъците. Що се отнася до родното му място, 0'Нийл беше „роден" като вампир в Колдуел и най-вероятно щеше да умре тук, когато му дойдеше времето.
Съвпадаше, всичко съвпадаше съвсем точно, но още по-забележително беше това, че никой, ама наистина никой не бе чувал за подобен начин на убиване на лесъри.
Господин X. погледна към Ван и всичко си дойде на мястото, променяйки из основи плановете му.
-Не ти си избраният.
Трябваше да ме оставиш - каза Бъч, когато Рейдж паркира пред сградата, на чийто връх се намираше апартаментът на Ви. - Трябваше да настигнеш другия лесър.
Как ли пък не! Ти изглеждаше като халосан с чук, а мога да ти гарантирам, че много скоро щяха да довтасат още лесъри. -Рейдж поклати глава, докато слизаха от колата. - Искаш ли да се кача с теб? Все още изглеждаш като прегазена катерица.
-О, я се разкарай! Връщай се да се биеш с копелетата.
-Страшно ми харесва, когато решиш да се правиш на мъжкар - ухили се Рейдж, но после отново стана сериозен. - Слушай, за това, което се случи...