Шантарам

Застанал там, до бюрото, аз грабнах една писалка и преписах стихотворението на един лист. Пъхнах откраднатите думи, сгънати тайно, в портфейла си, затворих дневника и го върнах на бюрото точно както го намерих.

Отидох до библиотеката. Исках да разгледам заглавията, за да ми подскажат нещо за жената, която ги е избрала и прочела. Малката библиотека с четири рафта бе изненадващо еклектична. Имаше текстове за гръцката история, за философията и космологията, за поезията и драматургията. „Пармският манастир“ от Стендал в превод на италиански. Копие от „Мадам Бовари“ в оригинална френски. Томас Ман и Шилер на немски. Джуна Барне и Вирджиния Улф на английски. Извадих томчето с „Песните на Малдорор“ от Изидор Дюкас. Страниците бяха опърпани и цялата беше изподраскана с ръкописни бележки на Карла. Взех друга книга — превод на немски на „Мъртви души“ от Гогол, и много страници от нея също бяха нашарени с бележки на Карла. Виждах, че тя поглъща книгите си. Изгълтва ги и не се бои да остави по тях бележки и дори знаци за своите коментари и система от препратки.

Поредица от дневници като онзи, който бях открил на бюрото, заемаше половината от едната лавица, общо двайсетина. Извадих един и го запрелиствах. Тогава за пръв път осъзнах, че и той, и всички останали бяха написани на английски. Тя беше родена в Швейцария, владееше идеално немски и френски, знаех това. Но когато записваше най-съкровените си мисли и чувства, тя използваше английски. Вкопчих се в това и си казах, че това е добър признак, който дава надежда. Английският бе моят език. Тя говореше със себе си, от душа, на моя език.

Започнах да обикалям апартамента и да разглеждам нещата, с които бе избрала да се обкръжи в личното си пространство. Имаше маслена картина с жени, които носеха вода от реката с гърнета-матка на главите, и деца, които ги следваха, с по-малки гърнета на главите. На видно място на самостоятелна лавица бе ръчно резбовано изображение на богинята Дурга от розово дърво, заобиколено от поставки за благовония. Забелязах и букет от безсмъртничета и други сухи цветя. Бяха любими и на мен и твърде необичайни за град, в който свежите цветя бяха в изобилие и не бяха скъпи. Имаше най-различни намерени предмети — голямо листо от финикова палма, което бе намерила някъде и окачила на една от стените; миди и речни камъни, които изпълваха голям аквариум без вода; изхвърлено колело, на което бе окачила набор от малки месингови храмови камбанки.

Най-пъстроцветните неща в апартамента й, нейните дрехи, висяха на открита окачалка в един от ъглите на стаята й, вместо в гардероб. Дрехите бяха разделени в две отличаващи се групи отляво и отдясно на закачалката. Отляво беше официалното й облекло — елегантни костюми с дълги тесни поли и сребърен шлейф на вечерна рокля с гол гръб редом с други разкошни рокли. Отдясно бяха личните й дрехи — свободните копринени панталони, развяващите се шалове и памучните блузи с дълги ръкави, които предпочиташе да носи.