Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Тя смъкна копринената си пижама, остана напълно гола и заопипва непохватно гърдите си.
— Е? Не са ли?
— Те са… много хубави — смънках аз.
— Хубави? Прекрасни са, по дяволите! Съвършени! Искаш да ги пипнеш, нали? Хайде, де!
Тя ме сграбчи за китката с изненадваща бързина и притегли ръката ми върху бедрото си, под хълбока. Плътта й беше топла, гладка и гъвкава. Нищо на света не е толкова меко и приятно на пипане като кожата на женско бедро. Никое цвете, перо или тъкан не могат да се сравнят с кадифения шепотна плътта. Колкото и да са неравностойни във всякакви други отношения, всички жени — и стари, и млади, и дебели, и слаби, и красиви, и грозни — притежават това съвършенство и то до голяма степен е причината за това, че мъжете жадуват да притежават жените и толкова често се самоубеждават, че наистина ги притежават… — бедрото, онзи допир.
— Карла каза ли ти какви ги вършех в Двореца, а? С какво се занимавах там? — попита ме тя с озадачаваща враждебност и бутна ръката ми към твърдото малко хълмче от руси косми между краката си. — Мадам Жу ни кара да разиграваме игри там. В Двореца много си падат по игрите. Карла ти е разказвала за тези игри, нали? А? Дупето на слепеца — за това разказа ли ти? Клиентите са с превръзки на очите и получават награда, ако познаят в коя от нас са си пъхнали кура. Без ръце, разбираш ли. Там е номерът. Разправяла ли ти го е? А разказвала ли ти е за Стола? Много популярен номер беше. Едно момиче застава на четири крака, разбираш ли, друго ляга върху нея по гръб и ги връзват заедно. И клиентите шибат ту едната, ту другата, по избор. Това възбужда ли те, Лин? Палиш ли се? Това възбуждаше клиентите на Карла, когато ги водеше в Двореца. Карла има делови ум. Знаеше ли го? Аз работех в Двореца, но това си беше само работа и получавах от нея единствено пари. Тя е тази, която я правеше мръсна. Тя е тази, която я правеше… извращение. Карла е тази, която е готова на всичко, за да получи каквото иска. Точно така, делови ум и подобаващо сърце…
Тя притискаше ръката ми в слабините си с двете си ръце и се отъркваше в нея с въртеливи движения на хълбоците. Вдигна колене, разтвори крака и притегли дланта ми към устните на вагината й, тежки, набъбнали и мокри. После пъхна два от пръстите ми в тъмната горещина.
— Усещаш ли? — промърмори тя през стиснати зъби и се усмихна мрачно. — Това е мускулна сила, момче. Точно това е. Това са обучение и тренировки, по цели часове, по цели месеци. Мадам Жу ни караше да приклякаме и да стискаме молив, да отработим, юмручен захват! Така страшно задобрях, че можех писмо да напиша с оная си работа, егати! Усещаш ли колко е яко? Никога няма да намериш нищо по-стегнато от това, никъде. Карла не е толкова добра. Знам, че не е. Какво ти става? Не искаш ли да ме изчукаш? Ти да не би да си педал? Аз…
Тя продължаваше да стиска пръстите ми, вкопчена в китките ми, но насилената усмивка угасна и тя бавно извърна лице.
— Аз… аз… май ще повърна.
Извадих пръстите си от тялото й, изкопчих ръката си от охлабената й хватка и тръгнах към банята. Намокрих набързо една кърпа със студена вода, взех един голям леген и се върнах. Заварих я изтегната в неудобна поза, притиснала с ръце корема си. Настаних я по-удобно и я завих с леко памучно одеяло. Сложих хладната кърпа на челото й. Тя се поразмърда, но не се съпротивляваше. Бръчките й постепенно се разгладиха в унилата маска на човек, на когото не му е добре.
— Самоубил се е — промълви тихо тя със — затворени очи. — Оня, Ханибал. Щели да го върнат обратно в Рим и да го изправят на съд, и затова се самоубил. Как ти се струва? След всичката тази борба, всичките тия слонове, всичките тия велики битки да вземе да се самоубие. Истина е. Карла ми го каза. Карла винаги казва истината… дори и когато лъже… веднъж тя ми го каза… Аз винаги казвам истината, дори когато лъжа… Обичам това момиче, мамка му. Обичам го. Знаеш ли, тя ме спаси от онова място — и ти също — и сега ми помага да се изчистя… от дрогата… Трябва да се изчистя, Лин… Гилбърт… трябва да се откача от тая гадост… Обичам го това момиче…
Тя заспа. Погледах я — исках да видя дали няма да повърне, или да се събуди, но бе потънала в безметежен сън. Отидох да погледна Тарик — той също спеше дълбоко. Реших да не го будя. Самотата сред този покой бе пронизващо удоволствие. Богатството и властта в града, където половината от милионите жители са бездомни, се измерваха с уединението, което само парите можеха да купят, и усамотението, което само властта можеше да иска и налага. Бедните в Бомбай почти никога не оставаха сами, а аз бях беден.