Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Тя поклати глава.
— Надявам се да се оправим някак.
— Кои „ние“?
— Дон и аз.
Вик мина зад бюрото, сложил ръце в джобовете, загледан в пода, като с наслада си мислеше колко добре изглежда в профил, понеже издатината под плетения му колан вече съвсем я нямаше. Трикси дори занесе колана в училище, за да го скъси с десетина сантиметра.
— А дали с Дон не бихте наминали някоя вечер към нас?
Джун явно се изненада.
— Ами… да, защо не. Непременно ще дойдем. — И веднага сключи вежди. — Да не го казвате само от любезност?
— Не, разбира се — засмя се Вик. — Да кажем, утре вечер към седем?
Тя се изчерви от удоволствие.
— Чудесно. А сега по-добре да вървя. Толкова се радвам, че се видяхме.
— И на мене ми беше приятно.
Вик я придружи до колата и я изпрати с поклон.
Като се прибра вечерта, Мелинда му рече:
— Поканил си Уилсънови, както чувам.
— Да. Не възразяваш, нали?
— Дон Уилсън не те обича.
— Така казват — отвърна той отегчено. — Но защо да не опитаме да оправим нещата? Уилсънови изглеждат симпатични.
Отиде да извади косачката от гаража. Часът беше седем и докато седнат да вечерят, можеше спокойно да окоси избуялата запусната ливада, която обграждаше от три страни къщата. До неотдавна имаха навика по това време да пият коктейлите си.
Уилсънови дойдоха в петък, в седем и двадесет, както беше прието. Дон поздрави еднакво любезно и двамата, но жена му нямаше никакво желание да се прикрива и широко се усмихна на Вик. После се настани на неговия фотьойл, а Дон с пресилено равнодушие се отпусна по средата на дивана, като кръстоса и протегна напред дългите си крака. На лицето му беше изписано презрително задоволство, съчетано с гримаса като от лоша миризма. Неизгладените панталони и не особено чистата риза навярно също изразяваха презрение. Както и кожените парчета, пришити върху лактите на вълненото му сако.
Вик приготви силни коктейли с много пресни плодове и ги внесе върху табличка. Завари Джун и Мелинда да разговарят за цветя и забеляза, че Мелинда е ужасно отегчена. Поднесе коктейлите, сложи по средата на масичката купа с пуканки, после седна и се обърна към Дон:
— Е, какво ново?
Дон се понадигна, все още презрително усмихнат.
— Дон все разсъждава над някакъв проблем — обади се вместо него жена му. — Сигурно повечето време ще мълчи, но вие не му обръщайте внимание.
Вик учтиво кимна и отпи от чашата си.
— Нищо ново за отбелязване — отвърна Дон с дрезгавия си баритон. Жените отново се бяха заприказвали и той гледаше Вик.
Вик бавно напълни лулата си под изпитателния му поглед. Чудно как Джун успяваше да говори толкова време за нищо и никакво. Сега бяха на тема изложби на кучета и дали в Литъл Уесли е имало такава изложба. Мелинда отпи голяма глътка. Не я биваше да разговаря за дреболии с жени. Дон Уилсън щателно оглеждаше хола и навярно не след дълго щеше да отиде да разучи библиотеката.
— Е, какво ще кажете за нашия град? — попита го Вик.
— Хубав град — отвърна Дон, като го стрелна с тъмните си очи.
— Чувам, че сте се запознали с Хайнсови.
— Да, много симпатични хора.
Вик въздъхна. При първа възможност отиде в кухнята да приготви по още едно питие.
— Да сте виждали Ралф Гоздън? — попита той, като се върна.
— Да, миналата седмица, струва ми се.
— Как е той? Отдавна не съм го виждал.
— Ами добре е — този път малко предизвикателно отвърна Дон.
На Вик все повече му домъчняваше за Джун. И втората чаша не можа да я отпусне. Тя продължаваше да се насилва с Мелинда, направо беше изпаднала в словесна агония само и само да поддържа разговор. Вик прецени, че Дон няма да се разприказва, ако не останат насаме, тъй като жена му положително го е инструктирала да се държи прилично. Затова предложи да го разведе из къщата.
Дон бавно го следваше, а обидната усмивка не слизаше от лицето му. Сякаш искаше да покаже, че не го е страх да върви с убиец.
Вик го заведе най-напред в гаража. Показа му охлювите и като видя, че са му противни, злорадо му заразказва надълго и нашироко за яйцата и за малките им. Подробно му обясни възпроизводителния им цикъл, обърна му внимание колко добре може да се забавлява човек, като ги пуска да се състезават по ръба на бръснач, макар че всъщност никога не беше пробвал. Каза му и за опита си с дървениците, за писмото, което беше изпратил в ентомологическото списание и което бяха отпечатали, както и за благодарственото писмо на редакцията.