Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Въздухът беше наситен с миризмата на гнило и с воня на сяра. Очите го засмъдяха.
Из пещерата се движеха змиехора. Върху висок подиум по средата на отсрещната стена бе поставен голям трон. На трона, където някога бе седял валхеру, сега се мъдреше същество с люспи и лапи, но очите му бяха вперени нагоре в нищото, защото бе мъртво от векове. Пантатийците, намиращи се най-близо до неподвижната фигура, очевидно бяха свещенослужители, облечени в зелени и черни одеяния, и несъмнено отправяха молитви към мумията на някой древен крал на пълзящите твари.
Калис не беше Заклинател, нито Тъкач, но почувства магията във въздуха. А около основата на трона видя предмети от вечността.
Закопня да мине през залата, да разхвърля тези създания, да изкачи стъпалата до подиума, да смъкне това ненужно мъртво тяло и да вземе предметите, криещи такава мощ.
Беше сигурен, че това са реликви на валхеру. Никога кръвта му не беше кипяла така, освен веднъж, когато баща му бе позволил да подържи Бронята в бяло и златно, която носеше по време на битки.
Калис отхвърли тези налудничави мисли и се опита да разбере какво всъщност вижда. Беше много лесно да се приеме, че това е пантатийско селище. Дощя му се Накор да е тук — способностите на дребния исаланец да вижда нещата ясно бяха неоценими.
Опитваше се да запомни ясно всяка подробност от това, което виждаше, като разделяше противоречивите картини и се опитваше да ги запомня, отделно от направените заключения, така че да не пропусне някой детайл, заради грешка при оценката.
След половин час няколко хора — очевидно затворници, бяха доведени в залата. Повечето имаха празния поглед на същества, преживели силен шок, изпаднали под властта на заклинание или на наркотик, и само една жена се опитваше да се бори с оковите си. Жреците ги наредиха пред най-долното стъпало към пиедестала и най-висшият разпери ръце; държеше в едната нещо с изумруденозелен цвят.
Каза няколко думи на някакъв съскащ език, който Калис никога не бе чувал. На Калис страшно му се прииска лъкът му да е при него — оттук спокойно можеше да повали жреца; после се зачуди откъде се е взела тази ярост.
Жрецът властно посочи първия затворник и двама пазачи го отведоха пред трона. Последва серия ритуални движения на другите жреци, придружени от гърлени звуци и съскане, и предметът в ръката на първожреца започна да свети ярко.
Смъртна магия се пръсна из помещението. Единият от пазачите дръпна главата на затворника назад, а другият с бърз замах с дълъг нож я отсече. Калис остана неподвижен въпреки гнева, пламнал с нова сила в него. Пазачът хвърли главата в един ъгъл и капитанът я проследи с поглед как глухо тупва между купчината глави, някои разлагащи се, други останали само черепи.
Двама пантатийци хванаха трупа, вдигнаха го, отнесоха го зад олтара и го пуснаха някъде долу. Гладният вой, който последва, накара Калис мъчително да преглътне.
Жената, която не бе съвсем упоена от наркотиците, започна да пищи и Калис настръхна и стисна меча си — как му се искаше да нападне тези чудовища! Един след друг колеха дрогираните затворници и хвърляха главите им на купчината зад черните магически предмети, отнели напълно жизнената им енергия, а телата им — за храна на пантатийската младеж.
Жената пищя дълго и пронизително, но накрая сама застана пред жреците. Те я вдигнаха и разкъсаха туниката й и тя се изправи гола пред първожреца, който пристъпи към нея, без да обръща внимание на топлата лепкава локва, в която стъпваше.
После махна на стражите да действат по-бързо и те положиха жената по гръб, а жрецът заразмахва предмета още по-силно и после започна да го завира между бедрата й, без да спира да пее.
Калис усети, че гърлото му се стяга. Беше се срещал с пантатийската магия и преди. Змиехората можеха да използуват човешки същества, за да създават пантатийци, изглеждащи като хората — той бе виждал резултатите и разбра, че долу се прилага същото могъщо черно изкуство.
Калис не беше учил магия, но имаше известни познания и следващото действие беше много гадно за него — и когато жрецът извади дълга кама и пристъпи към пищящата жена, се обърна и забърза нагоре по дългия тунел.
Беше невъзможно да си представи какво удоволствие изпитват пантатийците от бавното мъчение, извършено от жреца над една жена. Не се съмняваше, че той ще я убие и че главата й ще се присъедини към другите на купа, а тялото й ще отиде за храна на малките.
Съжали, че все пак не бе взел Накор със себе си, защото въпреки че дребният исаланец твърдеше, че не вярвал в магичното, изглежда, знаеше безброй неща и може би щеше да разгадае как ритуалното мъчение и убийство се свързват с това, от което той се страхуваше, че става с Изумрудената кралица, и с могъщите предмети на валхеру.