Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Лейлвин и Бейл Домон чакаха пред палатката. Те трябваше да уведомят Мерин Седай, че палатката й е заета и че не трябва да казва на никой, че Егвийн ще я използва. Тайната можеше да се разкрие, ако някой поразпиташе - не се бяха крили на идване дотук, - но в същото време ако някой разпитваше къде спи Амирлин, щеше да привлече внимание. Това беше най-добрата предпазна мярка, която Гавин можеше да уреди, тъй като Егвийн не желаеше да Пътува всеки ден за спане.
Усети я как се напрегна, когато видя Лейлвин.
- Каза, че искаш да я държиш наблизо.
- Не ми харесва да знае къде спя. Ако убийците им _все пак_ дойдат в лагера, може точно тя да ги доведе при мен.
Гавин потисна инстинкта си да възрази. Егвийн беше умна и прозорлива, но не беше наясно със сеанчанските неща. Той, от друга страна, изпитваше доверие към Лейлвин. Тя изглеждаше откровена и искрена.
- Ще я държа под око - каза той.
Егвийн се овладя, пое дъх, тръгна към палатката и подмина Лейлвин, без да каже и дума. Гавин остана навън.
- Амирлин явно не иска да ми разреши да й служа - каза Лейлвин.
- Не ти вярва - отвърна й откровено Гавин.
- Толкова ли малко се цени една клетва отсам океана? - попита Лейлвин. - Дадох й клетва, която никой не би нарушил, дори Муями!
- Мраколюбец ще наруши всяка клетва.
Жената го изгледа хладно.
- Започвам да мисля, че според нея всички сеанчанци сме Мраколюбци.
Гавин сви рамене.
- Вие я набихте и я затворихте, превърнахте я в животно, което да се води на каишка.
- Не съм аз - възрази Лейлвин. - Ако един хлебар ти направи лош хляб, ще приемеш ли, че всички хлебари искат да те отровят? Ба. Недей да спориш. Няма смисъл. Щом не мога да служа на нея, тогава ще служа на теб. Яде ли днес, Стражник?
Гавин се поколеба. Кога _наистина_ беше ял за последен път? Тази сутрин… не, беше твърде нетърпелив за боя. Стомахът му изръмжа.
- Знам, че няма да я изоставиш - каза Лейлвин. - Особено ако я пази _сеанчанка_. Хайде, Бейл. Да донесем на този глупак малко храна, за да не припадне, ако убийците все пак дойдат. - Закрачи и едрият й иллиански съпруг я последва. И хвърли на Гавин през рамо сърдит поглед, който можеше кожа да ощави.
Гавин въздъхна и седна на земята. Извади от джоба си три черни пръстена, избра един, а другите прибра.
Приказките за убийци винаги го подсещаха за пръстените, които беше взел от сеанчанците, дошли _наистина_ за да убият Егвийн. Пръстените бяха тер-ангреали. Благодарение на тях ония Кръвни братя се бяха придвижвали бързо и слети със сенките.
Вдигна пръстена към светлината. Не приличаше на нито един от тер-ангреалите, които бе виждал, но един предмет на Силата можеше да изглежда всякак. Пръстените бяха от някакъв тежък черен камък, непознат за него. Външността беше издялана като тръни, макар че вътрешната повърхност - тази, която се опираше до кожата - беше гладка.
Завъртя го между пръстите си. Знаеше, че трябваше да отиде при Егвийн с него. Знаеше също така, че Бялата кула се занимава с тер-ангреали. Заключваха ги на скрито и ги беше страх да правят опити с тях. Но това бе Последната битка. Ако някое време беше за рискове…
„Ти реши да стоиш в сянката на Егвийн, Гавин - напомни си той. - Реши, че ще я защитаваш, че ще правиш каквото тя иска от теб.” Тя печелеше тази война, тя и Айез Седай. Щеше ли да си позволи да стане ревнив към нея, както беше към ал-Тор?
- Какво е това? Откъде си го взел?
Гавин вдигна рязко глава и юмрукът му се стегна около пръстена. Лейлвин и Бейл Домон бяха ходили до палатката трапезария и му носеха ядене. Ако се съдеше по миризмата, пак беше ечемичена яхния. Готвачите слагаха толкова много пипер, че ставаше почти гадно. Гавин подозираше, че го правят заради гъгриците.
„Не мога да се държа все едно правя нещо подозрително - помисли той. - Не мога да й позволя да отиде при Егвийн.”
- Това ли? - попита той и вдигна пръстена. - Един от пръстените на сеанчанските убийци, които се опитаха да убият Егвийн. Допускаме, че е някакъв тер-ангреал, макар че в Бялата кула изобщо не са чували за такива.
- Тези пръстени се дават само от императрицата, дано да… - Спря и си пое дъх. - Само назначен за Кръвен нож, който е отдал живота си на императрицата, има право да носи такъв пръстен. Ако ти си сложиш такъв, ще е много, много грешно.