Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Какво е станало? — попита забързано Бепи.
— Нищо не е станало. Защо трябва да стане нещо? — отвърна му саркастично Големия Бобър.
Бепи го огледа от горе до долу. Големия Бобър се държеше нагло, забравил бе почтителното си отношение. Знаеше колко близки са Бепи и дон Емилио. Защо беше този сарказъм? И защо към него — силен, лоялен и близък приятел от години.
На връщане от банята дон Емилио чу разговора и каза на Бепи:
— Всичко е наред. Жена ми ми каза, че близнаците карат ваканцията в Лас Вегас. Хрумна ми, че мога да дойда да ги видя. Реших да ги изненадам. Разбра ли, Бефино? Това е причината да дойда тук. Не се тревожи.
— Ако това е причината, чудесно. Тогава хайде да се забавляваме — каза Бепи и огледа със съмнение Големия Бобър. — Децата ще се зарадват, като разберат, че си дошъл да ги видиш.
Оказаха специални почести на дона. Цялата група посети няколко от най-нашумелите концертни програми и се храни в най-добрите ресторанти, които предлагаше хотелът. Цигуларите, които стояха до масата им през цялата вечер, караха всички посетители да обръщат глави. Хората минаваха край масата на Алън Стоун — кой нарочно, кой случайно — и оглеждаха гостите му.
Всеки път, когато донът изразеше възхищението си от някоя танцьорка, близнаците го подкачаха:
— Не лъжеш ли, че си дошъл да видиш само нас?
Зарадван от вниманието им, той отвръщаше на закачката:
— Разбира се, че само за да видя вас двамата. За дамите съм прекалено стар. Впрочем утре си заминавам. Имам нужда от почивка. Този динамичен живот е много изморителен за мен.
Преди да тръгне за летището, той каза на Бефино насаме:
— Умен си, Бефино. Надушваш неприятност и си прав. Ела да се видим в Ню Йорк, когато се върнеш. Ще ти разкажа една историйка.
— Защо не сега?
— Не, няма да си разваляме удоволствието. Дните, които прекарахме заедно тук, бяха неповторими и чудесни. Не искам да ги опропастявам с неприятни неща. Беше ми хубаво с теб, Алън и децата. Това бе един чудесен момент в живота ми, за което ти благодаря. И си пази дъщерята. Става голяма красавица. Видях как я заглеждат младежите.
— Ще я пазя — отговори Бепи. — Ще се видим в Ню Йорк след два дни.
— Чудесно — усмихна се Морано. — Ще се срещнем в Бруклин. — След това, малко колебливо, добави шепнешком: — Нали ти казах, че имаш нужда от човек като Алън Стоун. Май вече харесваш евреите, а? — той смушка Бепи в ребрата.
— Алън е голяма работа. — Бепи се засмя. — Винаги си прав, господин Морано. Ще се видим след два дни.
Прегърнаха се и дон Емилио замина.
— След като си толкова близък с него, защо продължаваш да го наричаш господин Морано, а не Емилио — попита Алън — и защо мислиш, че нещо не е в ред? На мен ми се видя съвсем добре.
— Аз познавам този човек, Алън. По-добре от Големия Бобър, Левчо и всички останали. През последните години наистина го опознах добре. Повярвай ми, този човек ми е близък. Ако иска да ми каже нещо, той идва у дома. Разговаряме, ядем, гледа телевизия с нас и по-късно ми казва новините. Седи на плажа и съзерцава океана, говорим си и пушим пури. Такъв е стилът му: лошите неща — след вечерята и удоволствията. Сега направи същото. Каза, че има лоши новини чак когато реши да си тръгне. Понякога толкова се отпуска пред мен, че дори забравя, че е дон Емилио Морано — босът на босовете. Ние сме като истинско семейство. Обича ни. Старае се да не го показва, но ние знаем, че ни обича. Той има неприятности, знам го със сигурност. Затова дойде във Вегас, за да бъде близо до нас. В известен смисъл това е признак на човешка слабост у хората. Започнат ли да виждат, че смъртта наближава, искат да бъдат заедно със силните, които обичат. Той доказа любовта си към моята фамилия, Алън — това е неговият начин да я засвидетелства. Има си своите хора, цяла армия — главатари, войници, — обаче предпочита да разговаря с мен. Аз съм истинската сила на фамилията му. Той има само една дъщеря, която се омъжи за мижавия си съпруг. Живеят в Бостън и са нещо като учители по поезия или природолюбители. — Бепи поклати глава и погледна Алън право в очите. — Наричам го господин Морано още от времето, когато бях на петнадесет години. Тук става въпрос за уважение. Не мога да го избия от себе си. Хайде да обядваме в деликатесния. Ядат ми се рибици с еврейска франзела.
— Рибици с еврейска франзела ли? — попита Алън. — Рибици се ядат с ръжен хляб, не с франзела. Абе вие, жабарите, не знаете ли как да се храните?