Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Готов съм да ви предложа изгодна сделка, която ще ви осигури старините, господин Вайсман.
— Целият съм в слух, господин Менесиеро.
— Нашата компания, „Интернешънъл Амекс“, съвсем наскоро излезе на фондовия пазар. Акциите ни вървят по три долара бройката. Ако се съгласите да продавате целия асортимент на нашите изделия, цената им ще се вдигне на тринадесет само при вестта за договора. По-късно ще подпишем с вас нов договор за пет години и акциите отново ще се повишат, може би на двадесет или тридесет долара. Ако разпространявате нашите произведения, ще ви дам десет хиляди акции по три долара. На вас няма да ви струват нищо. Дадете ли съгласието си, ще извърша прехвърлянето още тази седмица. Това ще ми струва тридесет хиляди. Обаче след година ще можете да вземете за тях триста хиляди долара.
Вайсман посрещна предложението на Бепи с усмивка:
— Ще бъда откровен до болка с вас, господин Менесиеро. Първо на първо, с триста хиляди долара не бих могъл да се оттегля в пенсия. И второ — при моето положение не си струва дори да се замислям над предложението ви.
Алън започна да се усмихва. Ясно му беше, че Бепи нарочно бе започнал пазарлъка с Вайсман от ниско.
— А с колко бихте се пенсионирали? — попита Бепи.
— Бих могъл да се оттегля със сто хиляди акции по три долара и да се моля на Господ да поскъпнат поне до двадесет за бройка. Ако стигнат до двадесет, тогава мога да звънна на шефа си и да му тегля една майна.
— Излиза, че ви трябват два милиона, за да се пенсионирате — каза сухо Бепи.
— Ами ако ще правя подобна каскада, по-добре да е за много пари, защото няма да имам право на втори опит.
— Не разбирам какво имате предвид под каскада. Това е напълно легитимна сделка с премия за извънредните ви усилия, изразена в ценни книжа — каза Бепи, преструвайки се на обиден. — Искате да се изръся с триста хиляди, вместо с тридесет. Това са много пари — намръщи се той.
— Не ви карам да се изръсвате с нищо — отвърна Вайсман. — Не искам абсолютно нищо от вас. Просто ви казах колко ми трябва, за да се пенсионирам. Хайде да си говорим направо — стоката ви е боклук, а аз не мога да си позволя да сложа боклук редом със стоките в „Джей Пи Джей Корв“. Нашите магазини наблягат на качеството. Всичко ще рефлектира върху мен. Мога ли да искам такова нещо?
Бепи се усмихна любезно на Вайсман, но в действителност бе готов да го разкъса със зъби. Алън забеляза, че на Бепи му е неприятно да наричат стоката му боклук. Затова се намеси:
— Нека всички да обмислим нещата. Ще се срещнем и ще разговаряме отново след няколко седмици. Струва ми се, че е необходимо едно прекъсване. — Опитваше се да даде знак на Бепи да се откаже засега. — Нека първо да се консултираме с нашите експерт-счетоводители, Бефино.
Искаше да разговаря насаме с Бепи и да уточнят подхода си към Вайсман. Този човек държеше ключа, а имаше голям опит в работата с доставчици и не можеше да бъде купен евтино. Трябваше да измислят нещо ново.
— Виж, Бефино — каза Алън, след като Вайсман си отиде, — трябва да бъдеш по-мек, когато преговаряш с евреин. Знам го, понеже съм евреин. Много е лесно да ни отблъснеш. Трябва да ни прикоткаш. Този човек е хитър. Преструва се на света вода ненапита. Не го притеснявай. По този начин никога няма да го спечелиш.
Бепи го изслуша, но не отговори.
На другия ден потърсиха Бепи по телефона от Ню Йорк: дон Емилио пристигал в Лас Вегас същия ден в два следобед. Бепи беше изненадан. Донът никога не напускаше Ню Йорк. „Много странно ми се вижда“ — помисли си Бепи.
Според предположението на Алън той може би искаше да се позабавлява, обаче неговите забавления се състояха само от юфка, полята с бял сос от миди, и гостуванията в дома на Бефино в Стейтън Айлънд.
Донът се зарадва, че го чакат на летището. Приближи се към тях с усмивка на уста, но не и в очите, които непрекъснато се озъртаха наоколо. Видът му бе притеснен и неестествен. Двамата му телохранители оглеждаха щателно всеки, който се приближи.
Дон Емилио наближаваше седемдесетте, но все още изглеждаше стегнат и изправен. Бепи долови, че нещо не е в ред.
В хотела, докато отпочиваха в апартамента на дон Емилио, Бепи си поговори с Големия Бобър и Левчо, надявайки се да долови някакъв ориентир за събитията. Обаче те не изтърваха нищо. Двамата не се отделяха от Морано дори и в апартамента му, което беше необичайно и накара Бепи да се притесни. Като че ли го пазеха от абсолютно всеки. Морано тръгна към тоалетната и погледът на Големия Бобър го последва през целия хол.