Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Шалан слезе и си наложи да изглежда като Ясна. С Тин си позволяваше да е самата себе си. С останалите трябваше да е водач. Скована, строга, но вдъхновяваща, както се надяваше. За целта, тя беше доволна от синята рокля, която Макоб ѝ даде. От най-фина коприна и извезана със сребро, дрехата изглеждаше доста по-добре от нейните опърпани одежди.
Минаха край Вата и хората му, които крачеха подир първия фургон. Водачът на дезертьорите изгледа ядно Тин. Неговото отношение беше поредната причина Шалан да я уважава, въпреки престъпните ѝ наклонности.
— Със Сиятелната Давар ще се справим с това — съобщи Тин на Макоб.
— Сиятелна — обърна се търговецът към Шалан, — а ако са разбойници?
— Само четирима са, майстор Макоб — ведро рече тя. — Денят, когато не успея сама да се оправя с четирима разбойници, е денят, в който заслужавам да ме оберат.
Подминаха фургона и Тин препаса колана си.
— А ако наистина са разбойници? — прошепна Шалан, когато вече не можеха да ги чуят.
— Нали каза, че можеш да се оправиш с четирима.
— Аз само се съобразявах с твоето държание!
— Опасно е, малката — усмихна се Тин. — Виж сега, разбойниците не биха се оставили да ги видим и определено не биха стояли просто така.
Четиримата мъже стояха на билото на хълма. Когато приближи, Шалан видя, че носят изрядни сини униформи, които ѝ се сториха съвсем истински. В долчинката между хълмовете тя се препъна в една скална пъпка и се намуси — Макоб ѝ беше дал обувки за светлоока дама, в тон с роклята. Бяха луксозни и навярно струваха цяло състояние, но си бяха просто чехли.
— Ще чакаме тук — каза Шалан. — Те могат да дойдат при нас.
— Звучи добре — отговори Тин. Наистина, мъжете горе се раздвижиха и заслизаха по хълма, когато забелязаха, че Шалан и Тин ги чакат. Двама пешаци ги последваха. Не носеха униформи, а работни дрехи. Коняри?
— Коя ще си? — тихо попита Тин.
— Себе си?
— Какво му е забавното на това? Как си с рогоядския?
— Рогоядски? Аз…
— Късно е — отвърна Тин, когато мъжете приближиха.
Шалан намираше конете заплашителни. Грамадните животни не бяха кротки като чулите. Конете все тъпчеха наоколо и пръхтяха.
Водачът спря коня си с видимо раздразнение. Като че нямаше пълна власт над животното.
— Сиятелна — кимна той, като видя цвета на очите ѝ. За нейна изненада, мъжът беше тъмноок, висок, с черна алетска коса, дълга до раменете. Огледа Тин, забеляза меча и униформата, ала не каза нищо. Твърд човек.
— Нейно височество — шумно обяви Тин — принцеса Унулукуак’кина’ауту’атаи! Намираш се в присъствието на кралска особа, тъмнооки!
— Рогоядка? — Мъжът се приведе и огледа червените коси на Шалан. — И носи воринска рокля. Скалата ще припадне.
Тин погледна Шалан и шавна с вежди.
Ще те удуша, жено, помисли Шалан и пое дълбоко дъх.
— Това нещо — рече тя и посочи роклята — не се ли носи от принцеси? За мене е добро. Ще уважаваш!
За щастие, червеното ѝ лице подхождаше на рогоядка. Те бяха пламенни хора.
Тин кимна одобрително.
— Съжалявам — каза мъжът, макар да не му личеше да съжалява. И откъде накъде тъмноок язди толкова скъпо животно? Един от спътниците му проучваше кервана през далекоглед. И той беше тъмноок, обаче стоеше по-спокойно на коня.
— Седем фургона, Кал — съобщи той. — Добре охранявани.
Въпросният Кал кимна.
— Изпратен съм на оглед. Търся следи за присъствието на разбойници. Вашият керван добре ли пътува?
— Налетяхме на разбойници преди три седмици — отговори Тин и посочи с палец през рамо. — Какво ви е грижа?
— Ние представляваме краля и сме от личната гвардия на Далинар Колин.
Ох, Бурята да го отнесе. Щеше да стане неудобно.
— Сиятелният господар Колин — продължи Кал — проучва възможността за контрол над по-широк периметър около Пустите равнини. Ако наистина сте били нападнати, бих искал да знам подробности.
— Ако сме били нападнати? — възкликна Шалан. — Съмняваш се в думите ни?
— Не…
— Съм обидена! — заяви Шалан и скръсти ръце.
— По-добре внимавайте — обясни Тин на мъжете. — Нейно височество не обича да я обиждат.
— Каква изненада — отвърна Кал. — Къде ви нападнаха? Вие ли ги отблъснахте? Колко бяха разбойниците?
Тин го осведоми подробно, с което даде на Шалан време да помисли. Далинар Колин щеше да ѝ стане свекър, ако условният годеж се развиеше в брак. Шалан се надяваше да не налети отново точно на тези войници.