Сага за Австралия

На другата сутрин островът пак си беше там, само бе останал още по-далеч, а на третия, когато вятърът се поусили и излезе вълнение, Ричард имаше чувството, че сигурната десница, прокарала правата черта на хоризонта, внезапно е трепнала и е направила малка издатинка. Когато хоризонтът отново стана съвършен, Тенерифе вече бе на сто и шейсет километра от тях.

На петнайсети юни прекосиха Тропика на Рака, събитие, ознаменувано с пищна церемония. Всички на кораба, които дотогава не бяха прекосявали тази въображаема черта, бяха изправени пред съда не на друг, а на самия Нептун. Горната палуба беше украсена с мидички, рибарски мрежи, водорасли и огромно медно корито, напълнено с морска вода. Двама моряци засвириха с раковини и на палубата пристигна някакво страшилище, донесено от фордека на престол, направен от каца — трябваше да се вглеждаш доста, докато познаеш Стивън Донован. Главата му беше увенчана с водорасли и с нащърбена халка за привързване на лодки, лицето, голата му гръд и ръцете бяха сини, а от кръста надолу той бе пременен с опашката на риба меч, хваната предния ден и изкормена, та вътре в туловището да се вместят краката на Донован. В едната ръка той държеше тризъбеца на кораба, с който моряците пробождаха по-едрите риби. Двама боядисани в синьо моряци, целите окичени с водорасли, извеждаха един по един хората, питаха всекиго дали е прекосявал Тропика на Рака и ако получеха отрицателен отговор, го мятаха в коритото с морската вода. След това Нептун го наплескваше с малко синя боя и го пускаше да си върви по живо, по здраво. Насъбралите се, се забавляваха най-много, когато и лейтенант Джонстън, и лейтенант Шарп се озоваха в коритото, макар че и двамата бяха наясно в какво се състои церемонията и бяха облекли стари моряшки дрехи.

Раздадоха — и продължиха да раздават — ром на всички, дори на каторжниците, някой извади и свирка и моряците се впуснаха във вихрен танц, като подрипваха, хванали ръце пред себе си, въртяха се в кръг и подскачаха от крак на крак. После преминаха на песни и екипажът замоли каторжниците — често ги бе чувал да пеят — да изкарат някоя и друга. Ричард и Тафи изпяха песен на Томас Талис58, минаха през „Зелените ръкави“59 и после подкараха в хор с останалите кръчмарски песни. Всеки получи и препълнено канче рибена чорба, която господин Кели беше сготвил от рибата меч, и каторжниците установиха, че чорбата дори е вкусна, ако наквасиш в нея коравия хляб. Щом се спусна нощта, запалиха фенери; вече минаваше десет, а песните все така огласяха палубата, затова и капитан Синклер изпроводи стюарда си Тримингс да каже на всички освен на вахтата да лягат и да престанат да вдигат такава врява.