Сага за Австралия

Умееха всички бристълчани — общо четирима. Господин Донован, който не слагаше и капка в уста, се свъси още повече.

— Значи ще се наложи някой да ви вземе на буксир, въпреки че нямам и представа откъде ще намеря лихтер. — Той мерна сина на представителя на Военноморските сили, който беше втори помощник-капитан на кораба, и го сграбчи. — Господин Шортланд, трябва ми лихтер, който да вземе на буксир лодката с бъчвите за вода. Ще предложите ли нещо?

Господин Шортланд се повъси, повъси, пък реши да се възползва от шуробаджанащината и даде знак с флагчетата на „Фишбърн“, където баща му се беше устроил чудесно. „Фишбърн“ откликна незабавно: мина не мина и половин час, и голямата лодка на „Александър“, натоварена с бъчвите, които бяха сложени с дъното надолу, за да не се преобърнат, бе затеглена на буксир към вълнолома.

За такова знойно, затънтено място Тенерифе имаше отлична вода. Извираше някъде от вътрешността на острова, недалеч от градеца Лагуна, стичаше се по обичайните брястови тръби (както предположи Ричард, внасяни от Испания) и се лееше от няколкото чучура, разположени по протежение на късия каменен вълнолом. Ако някой кораб не пълнеше бъчвите си, водата се изливаше направо в соления залив. Откакто „Александър“ беше поел от Портсмут, на борда му бяха изразходвани към осемнайсет хиляди литра вода, затова и сега трябваше да напълнят двайсет и шест от бъчвите с вместимост седемстотин и двайсет литра: за всяка отиваха към два и половина часа. Ала системата бе разработена доста хитроумно и едновременно се пълнеха по шест бъчви. Испанците бяха сковали дъсчен кей на подпори, лодката с бъчвите можеше да спре така, че водата да тече във всички едновременно, без да се налага хората да я обръщат и да наместват съдините. Голямата лодка на „Александър“ превозваше по шест бъчви от всяка страна и гребците трябваше да я въртят час по час, та първо да напълнят донякъде буретата от една страна, сетне да налеят същото количество вода от другата. Инак от тежестта — пълна, всяка бъчва тежеше към половин тон — щяха да се преобърнат. Затова и се налагаше да се запретнат цели десет души, които да тикат, да дърпат, да гребат и да обръщат лодката и на всичкото отгоре да бързат, понеже Донован им бе заръчал да напълнят до здрачаване всички бъчви. На другия ден беше ред на „Скарбъро“.

Втората лодка на „Александър“ бе докарана на буксир от друг екипаж и превозваше четиринайсет бъчви. Моряците от екипажа се надяваха да се поразходят малко на брега, но получиха заповед да върнат пак на буксир първата лодка. Нямаше да се подчинят, ако въпросната заповед не бе издадена от господин Самюъл Ротън, един от помощник-капитаните на „Сириус“, дошъл лично да надзирава пълненето на водата. Беше си болнав, затова и си вършеше работата под сянката на слънчобрана от зелена коприна, който бе взел от прелестната госпожа Дебора Брукс, съпруга на главния боцман на „Сириус“ и много добра приятелка на губернатора.