Сага за Австралия

Някои каторжници също се бяха сдобили с ром, а на „Скарбъро“ се продаваше и холандски джин. Моряците го бяха намерили в буренца, носещи се по водата край островите Сили. За английския вкус обаче той бе твърде силен и горчив — джинът английско производство сладнеше като рома, затова и мнозина англичани (а и англичанки) бяха с развалени зъби. Томи Краудър, Арън Дейвис и останалите на нара долу хъркаха като заклани. Бяха се почерпили добре с рома, който бяха спазарили със сержант Найт — всъщност, откакто бяха потеглили, затворът на „Александър“ за пръв път се огласяше от такова гръмогласно хъркане. В петък само такива като Ричард, които си пазеха парите за по-важни неща, се разхождаха по палубата, а в нощта срещу събота шпангоутът на кораба се разскърца.

В събота, някъде пет часа след зазоряване първият помощник-капитан — Уилям Астън Лонг, надут до пръсване високомерен тип, дойде да търси Джон Пауър.

Върху извърнатите към него лица се четеше искрено недоумение и господин Лонг си тръгна доста мрачен.

Съвсем оглупели от пиянството, неколцина редници от морската пехота се разкрещяха на каторжниците, че няма да е зле да си замъкнат смрадливите задници на палубата и да я претърсят педя по педя. Стреснати, наскачаха кой от наровете, кой от пейките около масите — очакваха всеки момент да им донесат храната.

Капитан Дънкан Синклер се показа от кабината си при кърмата, едвам си поемаше дъх от яд.

— Баща ми имаше една свиня досущ като капитан Синклер — каза Бил Уайтинг толкова силно, че го чуха и трийсетината мъже около него. — Умът ми не го побира защо ловджиите все приказват за глигани — никой глиган, че и бик не може да стъпи и на малкия пръст на оная дърта вещица. Разпореждаше се, моля ви се, из целия двор, в плевнята, кокошарника, при поилото, разиграваше и клетите добичета, и нас. Ама че проклетия, ви казвам! И сатаната би избягал от нея, както от тамян, да не говорим пък за Дядо Боже. Седи, седи и току се юрне нанякъде, взе, че си излапа и сукалчетата колкото да ни направи напук. Клетият нерез, щеше да си умре от страх, когато трябваше да я обслужи. Та тая проклетия се казваше Есмералда.