Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Поклатих глава и се зачудих как да й отговоря. Надвих желанието си да й кажа, че бившият й Съветски съюз, включително и бившата му космическа програма, са се превърнали вече в една огромна шега, и рекох:
— Всеки човек си има право на мнение. Но ще ти кажа само едно: за подобна конспирация са необходими поне хиляда души, които дума да не обелват за тази монументална тайна, а в Америка щом двама души знаят нещо, то много бързо излиза на бял свят. Да не говорим, че на Луната кацнахме общо три пъти, а не веднъж. Дори да приемем, че първия път е било фалшификация, смяташ ли, че правителството ни би се решило на второ такова изпълнение? Един вид: „Хей, веднъж се хвана на номера ни, господин Брежнев! Сега наблюдавай внимателно, да видим този път ще ни изловиш ли!“. Ама всъщност за какво споря и аз? Хайде, приемам, че в Розуел са кацали извънземни и че вчера може би имаше право, като твърдеше, че Америка изобщо не е воювала през Втората световна война… — Защото точно този бисер беше изръсила КГБ-то предишния ден на тенис корта, след като я сразих шест на нула, шест на нула в два сета за единадесет минути и половина, при което тя ме събори игриво на тревата и започнахме да се боричкаме, докато накрая запищях: „Пусни ме! Боли! Болииии!“ — и че Америка е откраднала чертежите на първата атомна бомба от руснаците, а не обратното… — Това пък се беше отронило от по комунистически червените й устни, докато гледахме някакъв документален филм за оръжия по „Хистъри Ченъл“. КГБ-то ме осведоми, че руснаците, тоест съветският народ, е направил почти всичките най-важни изобретения на този свят, от атомната бомба и рентгена до класическата литература и дъвката „Базука“. — Истината, Юлия — и това ти го казвам, понеже те обичам — я люблю тебя, както се изразяваш ти — е, че ме интересува единствено методът на Игор по отношение на огъня. Хайде, разкажи ми по-подробно за него, тъй като само той ме вълнува!
Изгледа ме за миг и кисело се усмихна:
— Искаш знаеш, нали?
— Да. Разкажи ми!
Присви очи. После посочи със сърцевидно оформената си брадичка нашето безупречно плажно огънче:
— Виждаш огън?
— Да, какво да му виждам на огъня?
КГБ-то щракна с дългите си нежни пръсти — щрак!
— Ето така! — заяви гордо. — Игор може угаси пламъци!
— И как точно го постига? — попитах скептично.
— Той контролира атмосфера — отвърна ми така небрежно, сякаш контролирането на атмосферата е не по-сложно от нагласянето на някой термостат.
Изгледах я невярващо, но същевременно се мъчех да пресметна колко пари можех да изкарам покрай някой смахнат руски учен, който твърди най-уверено, че контролира атмосферата. Стратънци точно по такива работи си падаха. Щях да им го изтъпаня насред борсовата зала, облечен в магьоснически костюм като на професор Дъмбълдор от „Хари Потър“, и щях да обявя по микрофона: „Представям ви Властелина на огъня, професор Игор…“, а стратънци щяха да пощуреят — щяха да ръкопляскат, дюдюкат, а накрая сигурно щяха да подпалят водите на Лейк Съксес, та Игор да им демонстрира способностите си.
— А, сещам се! — рекох на КГБ-то. — Май даже съм го виждал на кино, струва ми се в „Остин Пауърс“. Доктор Ивъл беше изобретил начин да контролира времето и искаше да наложи властта си върху целия свят. Или май беше в някой филм за Джеймс Бонд. Дали пък не беше в „Супермен“? Все едно — свих рамене.
— Смей колко искаш и прави важен, но аз не шегува. Игор може контролира огън, а аз има акциите в негова фирма. Някой ден той… — и продължи разпалено да обяснява, но аз спрях да слушам. Имах чувството, че вярва във всичко, което казва — не само в глупостите на професор Игор, но и във всичко останало. Явно бе израснала с други учебници по история и бе гледала само съветска телевизия, където именно ние бяхме Империята на злото, стремяща се към световна хегемония. Погледнах крадешком часовника си — беше станало 9:30. На другата сутрин трябваше да се явя в „Плаза Атене“ преди 9:00, което означаваше да съм тръгнал от Хамптън още в 6:30. Време беше да приключим вечерта, а това не можеше да стане, без да съм правил любов с КГБ-то до огъня. Създали си бяхме такъв ритуал, за който и двамата си мечтаехме по цял ден. Добре, ще й кажа. Въпреки първоначалния си скептицизъм вече съм убеден, че властта на Игор над огъня е способна да промени света. Сега, КГБ мое, бъди така добра да се налюбиш с мен. Изобщо не ми пука дали си някаква тайна комунистка или не. Обичам те и толкоз!