Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
А после, заглеждайки се в тъмния път и в неясните предмети, той отново щеше да се унесе в мисли. „Питам се. Накъде сме тръгнали той и аз по още по-тъмния път на живота? Какво ще стане с нас и с нея в неясната далечина?“ Като си мислеше за нея, той щеше пак да се разтревожи от укорителното опасение, че чувството му за неприязненост към него е измяна към нея и фактът, че тъй лесно се е настроил срещу него, го прави още по-недостоен за нея, отколкото в началото.
— Не, вие очевидно сте съвсем без настроение — каза Гауън. — Много се страхувам, че майка ми ужасно ви е отегчила.
— Съвсем не, уверявам ви — отговори Кленъм. — Няма ми нищо — нищо!
Глава XXVІІ
Двадесет и пет
Натрапливото съмнение, че желанието на мистър Панкс да събере сведения за семейство Дорит би могло да има нещо общо с опасенията, които той бе споделил с майка си при завръщането от продължителното изгнание, тревожеше силно Кленъм през този период. Какво знаеше вече мистър Панкс за семейство Дорит, какво още всъщност искаше да узнае и защо блъскаше и без туй уморената си глава с техните работи — това бяха въпросите, които често го озадачаваха. Мистър Панкс не беше човек, който ще пилее време и труд за проучвания, продиктувани от празно любопитство. Кленъм не се и съмняваше, че той цели нещо определено. И се питаше дали осъществяването на тази цел благодарение на усърдието на мистър Панкс няма преждевременно да измъкне на бял свят тайните подбуди, които бяха накарали майка му да се загрижи за малката Дорит.
Той нито за миг не се колебаеше — нито в желанието, нито в решението си да поправи злината, извършена приживе от баща му, ако подобна злина действително съществуваше и беше поправима. Сянката на някаква въображаема несправедливост, която тъмнееше над него от смъртта на баща му насам, беше тъй неясна и безформена, щото би могла да е причинена от една действителност, много по-различна от представата за нея. Но ако се окажеше, че тревогите му са били основателни, той бе готов всеки миг да се откаже от всичко, което имаше, и да започне отново. Тъй както жестокото мрачно учение от детството му не бе успяло да проникне в сърцето му, така и първата заповед на неговия морален кодекс беше, че трябва да покаже смирението си на практика, вгледан в нозете си, стъпил здраво на земята, и че никога не трябва да се въздига към рая върху криле от празни думи. Добре изпълнен дълг на земята, възмездие — на земята, дела — на земята; първо това че за началните стръмни стъпала нагоре. Тясна беше вратата, тясна бе и пътеката, много по-тесни, отколкото широкият друм, настлан със суетни изявления и суетни повторения, със сламки от чужди очи и охотно предаване на ближния на страшния съд — евтини елементи, които не струваха и пукната пара.
Не. Не егоистичен страх, нито пък колебания го караха да се тревожи; тревожеше го мисълта, че Панкс може би няма да удържи на своята част от споразумението помежду им и откривайки нещо, ще предприеме действия, без да му ги съобщи. От друга страна, припомняйки си своя разговор с Панкс и оскъдните основания, които имаше, за да предполага, че съществува каквато и да е вероятност тази странна личност да е попаднала на някакви следи, той се учудваше, че изобщо обръща внимание на случая. И тъй се люшкаше той в това море, както всички лодки се мятат в бурните вълни, и не достигаше до никакъв пристан.
Оттеглянето на малката Дорит от обичайните им срещи също не оправи нещата. Тя толкова често беше навън и толкова често стоеше в стаята си, че започна да му липсва и той чувствуваше отсъствието й. Беше й писал да запита дали е оздравяла и тя му беше отговорила с благодарност и сърдечност, съобщавайки му да не се тревожи заради нея, защото била добре; но той не я беше виждал от доста дълго време.