Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Сол Джилс смъкна очилата си от челото на очите и погледна изправения в ъгъла Тудъл младши — главата на момчето имаше такъв вид (както винаги), сякаш току-що е била измъкната от кофа със студена вода. Късата му жилетка бързо се повдигаше и падаше под въздействие на чувствата му, а очите му се бяха неотклонно вторачили в мистър Каркър и изобщо не се обърнаха към евентуалния му бъдещ господар.
— Ще го приютите ли, мистър Джилс? — попита управителят.
Старият Сол, без да е особено възхитен от предложението, отвърна, че с радост би приел и най-малката възможност, която му се предоставяла, да направи услуга на мистър Каркър, чието желание за стария човек било равносилно на заповед, и че дървеният мичман би бил щастлив да приеме в каютата си всеки гост, изпратен от мистър Каркър.
Мистър Каркър изцяло оголи и горните, и долните си венци, от което наблюдаващият всичко Тудъл младши се разтрепера още повече. С най-голяма учтивост управителят благодари на майстора на корабни уреди за любезността.
— В такъв случай така и ще се разпоредя с него, мистър Джилс — каза той, като стана и се ръкува със стария човек, — щом реша какво да го правя и какво заслужава. Тъй като се чувствувам отговорен за него, мистър Джилс — при тези думи той се усмихна широко на Роб, от което момчето се разтрепера, — ще се радвам, ако го следите внимателно и ми докладвате за поведението му. Следобед, на път за дома, ще се отбия при родителите му — много порядъчни хора — да им задам един-два въпроса и да проверя това, което той ми разказа за себе си. След като свърша тази работа, мистър Джилс, ще го изпратя у вас утре сутринта. Довиждане!
Усмихвайки се на прощаване, той разкри такова множество от зъби, че старият Сол се смути и изпита смътно безпокойство. Той се завърна у дома, като си мислеше за разбушувани морета, потъващи кораби, давещи се хора, за стара бутилка мадейра, която няма да излезе от избата, и за други тъжни неща.
— Е, момче! — рече мистър Каркър, като сложи ръка на рамото на младия Тудъл и го тикна в средата на стаята. — Чу ли какво казах?
Роб отвърна:
— Да, сър.
— Навярно ти е ясно — продължи покровителят му, — че ако ме измамиш или ми погодиш някой номер, наистина по-добре би било веднъж завинаги да си се удавил, преди да се върнеш тук.
По всяка вероятност нямаше нищо друго от който и да е отрасъл на знанието, което да е по-ясно на Роб от казаното по-горе.
— Ако си ме излъгал за нещо — продължи мистър Каркър, — не ми се изпречвай повторно на пътя. Ако ли пък не си ме излъгал, можеш да чакаш следобед някъде близо до къщата на майка ти. Ще тръгна оттук в пет на кон. Хайде, дай ми адреса.
Роб бавно задиктува адреса, а мистър Каркър го записа. Роб дори го повтори отново, буква по буква, сякаш се страхуваше, че изпускането на някоя точица или чертичка може да причини гибелта му. Мистър Каркър го изпроводи от стаята, а Роб, втренчил кръглите си очи в покровителя до последния миг, временно се скри от погледа.
През този ден управителят мистър Каркър свърши един куп работи и ощастливи със зъбите си един куп хора. Зъбите му блестяха и стърчаха в застрашителна степен навсякъде — в кантората, в двора, на улицата, в борсата. Стана пет часът, при което пристигна дорестият кон на мистър Каркър и ослепителните зъби се отправиха в посока на Чийпсайд.
Тъй като никой не би могъл, даже и да има желание за това, да язди бързо сред хаоса и тълпата в Сити по това време, а мистър Каркър нямаше подобно желание, той бавно се придвижваше напред, като си пробиваше път сред каруците и каретите, избягваше, доколкото бе възможно, мокрите и кални места по обилно залятата с вода улица и правеше неимоверни усилия да не изцапа себе си или своя жребец. Като хвърляше по някой поглед към минувачите, докато си яздеше така бавно, той внезапно зърна зализаната глава на Роб и кръглите му очи, така неотклонно вторачени в лицето му, сякаш изобщо не се бяха откъсвали, а самото момче, със засукана като пъстра змиорка кърпа, вързана на кръста, даваше явно да се разбере, че е готов да го следва, каквато и скорост да реши да развие управителят.
Тъй като това внимание, макар и твърде ласкателно, бе необичайно и предизвикваше любопитството на минувачите, мистър Каркър прибягна до по-глуха улица и по-чиста и премина в тръс. Роб моментално направи същото. Тогава мистър Каркър се впусна в лек галоп. Роб продължаваше да го следва. После управителят препусна силно. Момчето отново се справи. Всеки път, когато мистър Каркър се обръщаше, той неизменно виждаше Тудъл младши зад себе си, очевидно следващ го без усилие, размахващ лакти според утвърдените правила на джентълмените-професионалисти, които участвуват в надбягвания, и зрителите се обзалагат за тях.