Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Свикнала с грубостите на момчето, Анриет седна и обърна глава.
— Искам да ти видя гърба!
Чуваше как пръстите на хлапето препускат по клавиатурата. Наведе се, ужким да извади книга от чантата на Кевин, и стана пряк свидетел на обир. Кевин, който тъкмо бе влязъл в сайта на банката, в която майка му имаше сметка, натрака поредица от цифри и код за достъп до сметката на госпожа Морейра душ Сантуш.
— И сега какво смяташ да направиш? — попита Анриет, изправяйки се изненадващо.
— Не те засяга…
— Мене не, но засяга майка ти.
Хлапето прехапа език. Гепиха го, гепиха го на местопрестъплението.
— Няма да й стане приятно, ако й разкажа какво видях току-що — мазно предположи Анриет, притискайки го в ъгъла.
Той започна да се върти и столът проскърца под дебелия му задник.
— Какво по-точно разбра?
— Разбрах какво правиш… Бива си те, признавам. Смятай ме за твой съюзник, не за доносница.
Той я зяпна, изпълнен с подозрение.
— Слушай сега… Нищо няма да изгубиш, само ще спечелиш. Можем да въртим сделки заедно.
— Нямам нужда от теб, за да печеля мангизи.
— Да, но ти се налага да заплатиш за мълчанието ми. Затова ти на мен, аз на теб, ти ми обясняваш, а аз си трая. Или…
Той въртеше ластика между пръстите си и не знаеше какво да отговори.
— Ще си затваряш ли устата, ако ти обясня, дъртачко? Ще си я затваряш, или ще те бутна по стълбите, та да си счупиш крака, като слизаш пеш, за да си спестиш асансьора… Или ще те издам, че включваш прахосмукачката си в контакта на площадката на етажа.
— Нищо няма да кажа. Ама нищичко.
— Нали знаеш, че съм способен да го направя?
— Знам.
— Още повече че ще ми достави удоволствие.
— Убедена съм… — усмихна се Анриет, сигурна не само в победата си, но и в това, че заканите, които момчето сипеше, целяха да смекчи неизбежното му признание.
Пипнах те, малкия, си каза наум, отсега нататък си ми в ръчичките и ще те изнудвам, без да се церемоня.
Кевин се впусна в обяснения.
Редовно влизал в сметката на майка си. Когато в нея се натрупали достатъчно мангизи, отмъквал кредитната карта на родителката и я доял с по десет, двайсет, трийсет евро, според нуждите си в момента. Когато сметката изтънеела, не я пипал. Тази игричка продължавала от доста време, но майка му изобщо не подозирала.
— Фасулско, нали? — обърна се той към нея наперено. — Проверявам сметката тайно, свивам дребни сумички.
Подлог, сказуемо, пряко допълнение, пак си повтори наум Анриет, най-простите комбинации винаги са били печеливши.
— Но как успя да се добереш до кодовете й за достъп? За интернет сметката и за кредитната й карта? Тя сигурно си има едно наум с хлапе като теб.
— Има си и още как! Спи с портмонето под възглавницата!
— Съгласна съм, но това не може да те спре, какъвто си хитрец…
— Престани да ме четкаш, дърта мръснице! Такива работи не ми минават на мен.
— Добре — въздъхна Анриет, — след като си решил да се държиш грубо… Разказвам й всичко от игла до конец и догодина ще те тикнат в пансион. Поне няма да имаш удоволствието да ме бутнеш по стълбите, та да си счупя крак…
Кевин Морейра душ Сантуш потъна в размисъл. Зажвака дъвката си още по-енергично.
— Няма да те издам — повтори Анриет кротко. — Ще ти призная нещо: страхотно си падам по всякакви кражби и по крадците, според мен те са най-изобретателните хора на света.
Кевин премига при думата „изобретателни“ и я изгледа подозрително. Какво ли ще е това „изобретателни“, да не е нещо като ония лузъри, дето се сдухват от учене само и само да изобретят нещо?
— Нищо подобно! „Изобретателни“ означава „хитри, интелигентни, с въображение“… Значи, как го правиш, я кажи. Няма измъкване, набутан си в ъгъла. Стиснала съм те за гушата.
— Добре де — тросна се той, свивайки перки.
За пръв път клякаше пред нея и Анриет се поздрави, че бе подранила с четвърт час. Отношенията им щяха да се променят, край на експлоатацията, тя щеше да се издигне до статута на съдружник и въпреки че изобщо не можеше да става дума за истинско помирение, не се отчайваше и се надяваше един ден да получи уважение и признание.
— Държи важните си документи в заключена касетка и не се разделя с ключето. Носи го в сутиена си. Един ден се заумилквах покрай нея и тъй като не е свикнала с подобно поведение, направо се разтопи. Така свих ключето. Цунках я, правех й гъди-гъди, галех я по гушката, тя се разциври от радост и се размекна, мушнах пръсти първо в дясната чашка, после в лявата и… Тя изобщо не загря! Точно в този момент цъфна една съседка и каза, че в мазето избила тръба, и мамчето се юрна подире й, а аз отключих касетката и се сдобих с кодовете. Тя никога не ги сменя, страхува се, че ще се обърка. Адски е глупава. А да й свия картата, си е направо детска игра. Обикновено го правя, когато разнася пощата сутрин в дните, когато не съм на училище. За късмет точно вляво от входа на кооперацията има банкомат. Отнема ми не повече от две минути, стига да няма опашка!