Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Доти се е плъзнала безшумно в хола.
Филип чувства присъствието й, но не се обръща.
Откакто дойде да живее при него, тя свикна да се движи на пръсти, сякаш от нея се изискваше да остане незабелязана. Това го дразни, но и го умилява. Все едно му прави признание, колко съм щастлива да съм тук, Филип, не ме отпращай, и неволно подчертава, че присъствието, което би трябвало да е временно, се удължава. Иска му се да й припомни, че чувствата му към нея не са се променили, че я харесва много, но не става дума за любов, нещо, което би сторил предишният Филип. В предишния му живот цареше ред.
Вечер, когато останат двамата в спалнята, когато настъпва единственият миг, в който би могъл да поговори с нея, тя се гушка в него толкова всеотдайно, толкова доверчиво, че сърце не му дава откровено да й разясни положението. Тя спи като дете и в леглото почти не заема място. След като дойде в красивия му апартамент, от напереното й подигравателно поведение не остана и следа. Красивите мебели, изисканата храна, сребърните прибори, свещниците, цветята, лекият дъх на паркетин отвяха като по чудо самоувереността й на лондонско гаменче; постепенно се промени, изпълни се с нежност, с чувство за мярка и придоби упоритото изражение на жена, намерила мястото си и твърдо решена да го отстоява.
Когато се случи Филип да я покани да го придружи на опера или на кино, тя проявява внезапни изблици на радост, подскача, спуска се на бегом да си вземе палтото и чантата и го чака, чинно изправена в антрето, сякаш казва, ето, готова съм, от страх той да не се откаже и да не я вземе със себе си. Когато телефонът звънне, тя крадешком го следи с поглед, стараейки се да разбере с кого говори, и наострила слух, се опитва да долови думи като „Париж“, „Франция“, „Евростар“, той чете в очите й страха да не би да се готви да заминава и след като се завърне, тя да трябва да отстъпи извоюваната територия.
Неприятно му е да вижда обърканото й изражение, пита я: искаш ли да ти помогна да си намериш работа? Тя тръска глава, не, не, имала си нейни лични връзки. Казва го на един дъх, мънка си под носа, той отговаря, няма закъде да бързаш, Доти, не се хвърляй на първото предложение, което ти попадне, и тя се усмихва нерадостно, все едно случайно се е отървала от страшна катастрофа.
Не съм достатъчно красива за него, не съм достатъчно умна, нито достатъчно културна, това е ясно, разсъждаваше Доти, откакто заживя при Филип. Смирението, плахостта, тревогата са чести спътници на любовта и Доти не прави изключение от това несправедливо правило. Страда мълчаливо, не дава външен израз на обзелия я смут. Насилва се да се показва весела, безгрижна, но това са състояния, които не могат да бъдат имитирани, затова така си личи, когато човек се преструва.
Когато говори с Бека и Ани за рецепти за приготвяне на патица или за някой бод на дантела, тя се смее заедно с тях, чувства се защитена от нежната им обич, но остане ли насаме с Филип, отново изпитва неудобство и се затваря в мълчание.
И се движи на пръсти, без да вдига шум…
Когато Филип я погледне разсеяно, сякаш е прозрачна, тя се свива, избива я на плач. Но така и не намира достатъчно сили в себе си да си тръгне, да си върне свободата и дързостта. Продължава да се надява… Нима не са щастливи в прекрасния апартамент на „Монтегю Скуеър“? В края на краищата той ще попадне в мрежата на щастието, която търпеливо плетат с Бека и Ани.
В края на краищата ще забрави другата…
Тя живее в Париж и преподава в университета. Жозефин. Знае името й, разпита Александър. И презимето й. Звънко като бойна тръба. Кортес. Жозефин Кортес. Представя си я красива, образована, силна. За нея тя символизира вечния парижки чар и елегантност, независимата и самоуверена французойка, която умее да завладява мъжките сърца. Жозефин Кортес е автор на дисертации, на всякакви учени писания, на бестселър, преведен и на английски. Не се осмелява да прочете романа. Жозефин Кортес се грижи сама за двете си дъщери, откакто съпругът й е починал, жертва на крокодил. Всичко изглежда впечатляващо и невероятно в тази жена. Сравнявайки се с нея, Доти се чувства невежа и истинско недоносче. Гледа се в огледалото и се намира прекалено руса, прекалено бледа, прекалено слаба, прекалено глупава. Иска й се да има косата на „другата“, самоувереността на „другата“, нейните маниери, нейната непринуденост. Разтреперана, приписва на Жозефин всички възможни качества.
От време на време й се струва, че зърва за миг в очите на Филип отражението на „другата“.