Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Така се подготвяше да започне да преподава на пихтиестия Кевин. Този ясен начин да представи граматиката щеше да сложи малко ред в обърканата глава на хлапака. По-сложните неща щеше да остави за по-нататък.
Анриет дава уроци.
Кевин има компютър.
С времето щеше да усложни материала и да въведе непрякото допълнение, обстоятелственото пояснение за начин, време и място. Щеше да ги обясни по същия лесен и достъпен начин. Непрякото допълнение отговаря на въпроса: на кого, на какво, от кого, от какво, зададен след сказуемото. Обстоятелственото пояснение за място отговаря на въпроса къде, за време се пита кога, за начин — как.
Човек изгражда ума си, когато си задава тези въпроси и когато им отговаря. Същото важи и в живота. Напълнете с каша главата на детето и то ще я изплюе във физиономията ви.
Просто като бистрата вода в бутилка от минералния извор в Евиан.
Ровейки из мазето за стари дрехи, се натъкна на един учебник по граматика от ученическите й години. Прелисти го и о, чудо на чудесата, граматиката отново се превърна в кристално ясна, едва ли не привлекателна наука. „Този, който ясно мисли, ясно се изразява и думите идват сами, без да се бавят.“ Ах, този стар Боало, колко е бил прав само!
Подлог, сказуемо, допълнение.
Подлог, сказуемо, допълнение.
Нямаше да употребява мъглявите названия „номинална група“, „вербална група“, „функция“, „първо пряко допълнение“, „второ непряко допълнение“ и т.н. и щеше да се потопи в доброто старо време, когато нещата се наричаха с истинските им имена, без никакви превземки. Във времето на нейните граматически правила, когато учителката почукваше с дългата дървена показалка по черната дъска. И по пръстите на учениците, когато не си учеха уроците. В блажените години, когато в училището цареше дисциплина. Едно и едно правеха две, думата се наричаше дума, а не някаква си фонема. В училище се учеха главните градове и окръзите. Облечени в сивите си престилки, всички ставаха, когато госпожица Колие влезеше в класната стая.
Подлог, сказуемо, допълнение. Редът и дисциплината се завръщаха в училището. Франция се възправя. Децата развяват родния трибагреник и се гордеят със страната си. Както по времето на генерал Дьо Гол. Мъж, който се изразяваше на правилен и ясен френски. Когато езикът, праволинейният характер и физическата сила се сливат в едно неразривно цяло! За съжаление, не можеше да твърди същото по отношение на мудния ум на отпуснатия й вял ученик…
Анриет Гробз се отнасяше сериозно към напредъка в училище на Кевин Морейра душ Сантуш. Беше доловила, че това дете притежава една прекрасна черта. Проклетия, която тя щеше да обърне в своя полза. Хлапакът си беше роден престъпник. На този етап му липсваше по някой и друг похват, но тя щеше бързо да го открехне. Душевните терзания му бяха съвършено чужди, нямаше капка съвест, идеята да извърши злодеяние не го смущаваше ни най-малко. Впрочем той не правеше разлика между Добро и Зло. За него бе важно единствено личното му добруване. Това, което му изнасяше, беше Добро, това, което го дразнеше — Зло. Когато ставаше въпрос как да избегне трудностите, да отдалечи усилията, да се възползва от ближния си, да се докопа до това, което желае в момента, в главата му се раждаха хиляди идеи; не се палеше много по учението, но ставаше невероятно изобретателен и хвърляше невероятна енергия, когато ставаше-дума за личния му интерес.
И този ден Анриет не остана разочарована.
Докато тя се подготвяше за началото на седмичния урок, Кевин измърмори нещо неразбираемо. Той никога не поздравяваше, не ставаше, когато тя влизаше в стаята му. Не преставаше да жвака дъвка, докато траеше урокът, и да разтяга със зъби един ластик, който протяжно и монотонно жужеше.
Тя се насочи към обичайното си място, между стената и лакътя на Кевин. Той очевидно се подразни и се опита да прикрие какво вървеше на екрана на компютъра му.
— Подранила си, дърта коза такава… Ела след малко, сега съм зает.
— Вече съм тук и нямам намерение да мръдна от мястото ми. Ще си извадя нещата и ще изчакам, докато приключиш.
Тя извади от чантата си граматика, учебник по география и тетрадките на Кевин, както и домашните, които бе направила на чернова. На него му оставаше само да ги препише.
— Изчезвай, ти казвам.
— Какво има, ангел мой? Преча ли ти?
— Права си, дърта свиня… омитай се!