Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Ако случайно погледите им се срещнат, за секунда в неговия припламва раздразнение. Той бързо се поправя и пита как си, но тя знае, че в ума му отново е била Жозефин Кортес.
Петимата представляват странно семейство, но все пак семейство.
Доти обича да си фантазира, че играе определена роля в тази история. Много малка роля, направо нищо и никаква, но все пак роля. И затова не напира особено да си търси работа.
Явява се на срещи за работа, счетоводителите много се търсят. Но изчаква, казва си, може би, може би той ще я помоли да остане завинаги…
Да остане у дома.
Ако си намери работа, ще трябва да се върне в своето жилище, нали така?
За нея всеки ден, изживян в този красив апартамент, е равносилен едва ли не на предложение за женитба. Един ден, си казва тя, един ден той ще се обърне към мен, ще разтвори обятия и ако ме няма, ще ме потърси. В този дълго мечтан ден ще се окаже, че му липсвам… И тя очаква този ден, както влюбената девойка очаква първата си любовна среща.
Застава зад гърба му, леко го прегръща през раменете. Казва, че излиза, отива на интервю за работа в „Бърнис“.
Филип чува как вратата на апартамента тропва. Остава сам. Тази година няма да отиде на биеналето във Венеция, нито в Базел, нито на изложението „Документа“ в Касел… За какво му е да трупа произведения на изкуството? Не е съвсем сигурен дали все още има желание за това.
Оня ден Александър показа на Бека снимка в интернет на My lonesome cowboy от съвременния японски художник и скулптор Такаши Мураками; показа й и цената на творбата — петнайсет милиона долара. Бека разля чая си, мърморейки, боже мой, боже мой, вперила блеснали от гняв очи в празното пространство.
Филип искаше да разясни значението на тази скулптура в човешки ръст на герой от японските комикси манга, който изстрелва във въздуха струя сперма, оформяйки ласо, като подчертае, че тя срива границите между музейното и масовото изкуство, че е безпрецедентно дръзка реплика на съвременното западно изкуство, но предпочете да замълчи. Александър като че ли се смути, Бека се затвори в себе си и никой не обели дума повече.
Бека се промени, откакто заживя с тях.
Той все така не знае нищо за нея. Не знае дори името й. Тя е просто Бека. Не може да каже точно на колко години е. Когато се засмее, когато се заслуша внимателно, когато задава въпроси, очите й са учудващо млади.
Бека притежава дарбата да е щастлива. Когато се обръща към някого, тя го потапя в искрящия си лъчезарен поглед, запомня името му и старателно го произнася. Седи изправена, взема си хляб, подава солницата или намества кичур коса с красиви движения. Закръглени, бавни и завършени движения, които изразяват същността й, отреждат й място в живота. Тя пее, готви, разказва истории за френските и английските крале, за царете и великите турски султани. Обиколила е целия свят и е прочела толкова много книги, че може да покрие с тях всички стени на апартамента.
Престана да защипва косата си с розови и сини шноли.
Наложи се да я облекат от глава до пети. Дрехите на Ирис й станаха. Странно е да ги гледа, носени от друга жена. Понякога се чува да шепне името на жена си, като я вижда как се скрива зад ъгъла на някой коридор. Бека притежава същата грация. Онази, вродената, която не се учи. Знае как да закопчае пуловера, как да завърже шалчето на врата си, коя огърлица да сложи… Онази вечер в ресторанта я видя да откопчава дамската чанта на „Ермес“ така, сякаш винаги й бе принадлежала.
От парцаливите дрехи, в които се губеше, изплува едно крехко тяло, с тънки кости, но с добре развита мускулатура. Доти възхитено възкликна, ама ти си като младо момиче! Имаш тънка талия като на балерина, суха си като пръчка.
Погледът на Бека се зарея в пространството.
Откъде ли е? Какво ли се бе случило с живота й, за да стигне до улицата? От живота си там бе попила разни изрази, които скоро изчезнаха от речника й… престана да казва luv на Александър, наричаше го с името му. Пиеше чая си изискано и на масата се държеше безупречно. Изразяваше се свободно, с лекота и финес. Пееше оперни арии.
В предишния си живот той щеше да поиска да узнае.
В предишния си живот нямаше да я приюти.
В предишния му живот в шепата му имаше съвсем малко гвоздеи…
Подлог, сказуемо, пряко допълнение.
Подлог, сказуемо, пряко допълнение.
Подлогът извършва действието, сказуемото го изразява, прякото допълнение е обектът на действието.