Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

Още щом Джек се спусна в кратера на находището забеляза огромните, покрити с чергила земекопни машини и няколко преносими миникуполи. Сигурен бе, че са затворени херметически, заради влажните капки по вътрешната страна на стените им. Нямаше и следа от Сташ, но Джек засече една премигваща точка на скенера.

Имаше и втора, неподвижна, в близкия купол. Джек спусна глайдера пред входа на купола и го остави там, сетне се приближи към шлюза. Повдигна преградата, влезе в тясното помещение, изчака да премине цикълът на херметизация и още щом прекрачи, едва не се препъна в проснатото овързано тяло на К’рок. Милосецът взе да се извива и да стене, устата му бе запушена.

Джек си свали шлема и си пое дъх. Въздухът в миникупола му се стори най-хубавият, който бе вдишвал от месеци насам, въпреки вонята от тялото на милосеца. Шлемът на К’рок се въргаляше на няколко крачки встрани.

Милосецът го изгледа ядно и зарита с крака по пода. Джек се усмихна.

— Мисля, че така ще ти е по-добре. Кой те докара до това състояние? Сташ?

Очите на милосеца се изцъклиха. Ченето му потрепваше трескаво.

— Какво пък, твоя воля — сви рамене Джек. — Но да знаеш, че той е някъде отвън и вече поставя експлозивите. Наели са го да взриви находището.

К’рок изсумтя.

Джек се наведе и свали превръзката от устата му.

— Така по-добре ли е?

— Онзи войн не се бие честно.

— Виж, в това съм напълно съгласен с теб. Какво ще кажеш за нас двамата? Ако те отвържа, ще ме нападнеш ли? Имам важна работа и не ми се ще да ми пречиш. Сташ е мой, а ти ще трябва да се съюзиш с мен, ако искаш да спасиш находището.

Милосецът го разглеждаше внимателно.

— Веднъж вече двама с теб били съюзници.

— Така е, но доколкото си спомням това не свърши никак добре. — Джек се надигна да си върви. — Май ще е най-добре да се оправям сам.

— Чакай! — К’рок почти подскочи, както беше овързан. Ще ти помогна.

— Заклеваш ли се?

— В съдбините на моя народ — рече тържествено милосецът.

Джек се засмя тихичко. На по-добра клетва едва ли можеше да разчита, но знаеше, че милосецът ще я сдържи. Наведе се и развърза въжетата. Тъкмо приключваше, когато отвън се чу страхотен трясък и земята се разтърси. Джек подхвърли на милосеца шлема и сложи своя. След това се пъхна в шлюза и зачака нетърпеливо да приключи цикъла.

Двамата излязоха навън тъкмо когато прокънтя и вторият взрив. Джек вдигна глава и зърна дракски кораб, който се носеше ниско над тях, следван от втори кораб. Докато се опитваше да го идентифицира, К’рок го потупа по рамото. Посочи с ръка силуета на Сташ, приклекнал недалеч от тях. Само няколко секунди му бяха достатъчни, за да разбере какво прави — поставяше поредния експлозив. Драките отново се спуснаха към тях, с блещукащи пламъчета на предните лазерни оръдия. Сташ се метна зад една купчина и Джек последва примера му. Вторият кораб профуча зад дракския, като не спираше да го обстрелва.