Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Колко съблазнителна мисъл! Енрике си представи устройството, скътано на сигурно в машинното отделение, и за хиляден път във фантазиите му изникна моментът на детонацията. Жалко, че щеше да е толкова мигновено… Щеше му се унищожението да продължи по-дълго, за да му се наслади пълно.
Поднесе шампанско на групичка жени, отрупани с диаманти. Един-единствен от скъпоценните им камъни би подсигурил прехраната на клетата му мъртва майка за цяла година.
На няколко пъти мярна гарваново черната й коса — веднъж дори златисто-черния проблясък на очите й. Трябваше да стои настрана. Макар и да се беше променил до неузнаваемост, не биваше да рискува разкритие. Лесно щеше да устои на изкушението. Все пак го беше тренирала добре.
Лори.
Зърна бронзовата й кожа на не повече от три метра разстояние — нежната извивка на рамото й, тялото, от което бе лишаван. Наблюдавайки как кавалерът й прокарва собственически ръка по талията й, Енрике стисна зъби с още по-каменна решимост.
Лори търпеше прегръдката на Максимо, понеже в очите на околния свят бяха двойка. Имаха си дете. Бяха лудо влюбени.
— Как е малкият? — поинтересува се Стиви. — Голям е красавец с тези сини очи.
Усмивката на Лори поувехна.
— Същинско ангелче е — отвърна любезно. Илюминаторите, опасващи цялото помещение, предлагаха изглед към златната ивица на отдалечаващия се островен бряг, от който неотдавна бяха отплавали. — Двамата със Зандър искате ли деца?
Стиви тъкмо отвори уста да отговори, когато съпругът й изникна до нея.
— Лори, Максимо, запознайте се със Зандър Джейкъбсън.
— Приятно ми е. — Зандър протегна ръка и Максимо я стисна ентусиазирано.
— Тъкмо разправях на Стиви с какво удоволствие изгледах съвместния ви филм — каза му Лори.
— Определено постави началото на нещо специално — отбеляза той и Стиви го целуна по бузата.
На Лори й се прииска и нейният живот да беше толкова спретнато подреден. Любов, брак, семейство. Стиви и Зандър бяха щастливи заедно. А тя самата как успя да се оплете в такава мрежа от невъобразими интриги?
Погледът й обходи бегло салона, дирейки напразно: сляп за всяко друго лице, освен за това на спасителя й.
На брега на Какатра Маргарет Дженсън гледаше как грамадната яхта се плъзга тихо към необятния, син океан. Беше изпълнила заръката на господин Ван да покаже сина си пред гостите му — да представи малкия наследник.
Обърна се към къщата. Побиха я тръпки въпреки благоуханната топлина, с която я обгръщаше вечерта.
— Студено ли ти е? — Ралф вдигна личице към нея, спретнат като приказен граф в ушития по поръчка костюм.
— Не, миличък — излъга го майка му. — Хайде, да влезем вътре.
Ралф тръгна пред нея, изкачвайки с видима трудност масивните каменни стъпала. Маргарет поспря, отправяйки поглед към океанската шир и обречения кораб, отплавал на последното си, гибелно пътешествие.
Проклет да си, Рубен!
Ако не беше такъв себичен, бездушен използвач, нямаше да й се налага да прибягва до такива крайни мерки. Собственият й син я мислеше за икономка, прекарала беше целия си живот в миша дупка, понеже й липсваше класата, угодна на милиардер като господин Ван, който можеше да си купи всяка жена и го правеше без угризения.
Не й беше оставил избор. Господин Ван заслужаваше да умре. А онези хора…
Тя преглътна. Онези хора бяха причината да се заеме с този бизнес. И те бяха не по-малко покварени, и те се възползваха от наивността на момичета от цял свят. Денят на Страшния съд беше настъпил.
Маргарет влезе в призрачния вестибюл, потопен сякаш в атмосферата на погребален дом. Ралф я привика от горния етаж да гледат заедно яхтата, понеже оттам се виждало по-добре.
Зандър съзнаваше, че пресушава чашите прекалено бързо. В същото време ефектът от близостта до Жан Моро беше напълно предвидим. Обливаха го топли и студени вълни, сърцето му препускаше. Дали Жан щеше да му се зарадва? Дали щеше да го поздрави сърдечно като стар приятел? Все пак Зандър беше взел решението да се отдръпне. Жан му влияеше пагубно. Жан влияеше пагубно на всекиго.