Огнената кралица

Той остави торбата за зоб и метна върху гърба на Драскун тюленова кожа. Бойният кон изпръхтя. После Вейлин се обърна към Асторек, повдигнал вежди в очакване. Воларианецът сведе поглед и промърмори неохотно:

— Бях доведен тук… от един вълк.

— Баща ми беше заможен човек. — Огънят къпеше лицето на Асторек в жълто сияние, а очите му бяха вперени в пламъците. Вейлин беше свикал другите в голямата им обща къща, за да изслушат историята му. Лонаките седяха с обичайното си изострено внимание, когато им се обещава интересна история. От двете страни на Вейлин бяха насядали Надарените, а в спретнати редици зад тях — Орвен и гвардейците му. Само Алтурк го нямаше и това предизвика остра размяна на реплики между Кирал и един от сентарите, ветеран, който се въртеше неловко под сопнатите ѝ въпроси. От отвращението, изписано на лицето ѝ, Вейлин предположи, че не е намерила отговора за задоволителен.

— Беше търговец по занятие — продължи Асторек. — Както и баща му преди него. Живеехме в големия пристанищен град Варал, където отраснах в хубавата къща на дядо ми, заобиколен от хубави роби и хубави играчки. По-голямата част от търговията на баща ми беше с Обединеното кралство и често приемахме у дома търговци и капитани от оттатък морето. Дядо ми, който жадуваше да подсигури наследството си, настоя да науча всички главни търговски езици, така че на дванайсетгодишна възраст владеех свободно езика на Кралството и алпирански и даже можех да водя задоволителен разговор на двата основни диалекта на Далечния запад. Помня, че бях щастливо дете — и защо не? Стига да внимавах по време на уроците, които заемаха по няколко часа на ден, всяка моя прищявка беше задоволявана, а и дядо ми наистина обичаше да ме глези.

Усмивката на топли спомени помръкна, когато Асторек продължи:

— Всичко се промени, когато дядо умря. Изглежда, баща ми някога беше хранил младежки копнежи да стане войник, които дядо ми, разбира се, бързо пресякъл. Той не се интересуваше от военните дела, с изключение на търговията с оръжия. Всички волариански мъже трябва да служат поне две години при свободните мечове, но дядо знаел кого да подкупи, за да лиши сина си от шанс за воинска слава. И така, в течение на години баща ми таял своята болка и подхранвал тайната си амбиция — амбиция, която се отприщи на воля, когато дядо умря.

— Волария не харесва непрофесионалните войници, богаташките синчета могат да си купят назначение като младши офицери, но оттам нататък повишенията са само по заслуги. Баща ми обаче също знаеше кого да подкупи и скоро след като си осигури назначението и предостави достатъчно средства за набиране и екипиране на цял батальон кавалеристи от свободните мечове, се оказа издигнат до командир. Рангът обаче не му стигаше, жаждата му за слава изобщо не бе намаляла. Варал, като всички волариански градове, е пълен със статуи — дълги редици от бронз, увековечаващи древни и нови герои, — и татко отчаяно искаше един пиедестал за себе си. Внезапен подем в кампанията срещу северните диваци му даде желаната възможност и както е обичайно за богаташите във Волария, синовете, които са на достатъчна възраст, трябва да придружат баща си във война. Аз бях на тринайсет.